Античния полис Хераклея Синтика е датиран още от четвърти век преди Христа, че и до днес той не спира да изумява и удивява археолози и туристи от цял свят. Археолозите непрекъснато се натъкват на нови открития от бита, културата и начина на мислене на древните, живели преди хиляди години в землището на с. Рупите. Хераклея Синтика се проучва от 2007 година насам и той е най-големият археологически обект по долината на средна Струма.

Посетители от цялата страна са възхитени от древните артефакти, но туристите от Нова Зеландия, Камбоджа и Виетнам са смаяни. Хераклея Синтика предизвиква голям интерес заради това, което може да видите тук и може би никъде другаде. Например – работилницата за театрални маски. Запазено е каменното корито, в което най-вероятно те са оцветявани. И до днес при дъжд там избива боя.

Хераклея Синтика край Рупите през последните няколко години се превърна в най-посещавания туристически обект в Югозападна България. Откритите ценни находки са една от основните причини за засилващия се туристически интерес.

Към ценните находки приспада и най-ранният християнски храм в Югозападна България. Археолозите датират ранно християнската базилика около 400-та година. Интересна е и историята около храма. Периодът около 400-та година, когато е построен храмът, бил период на големи трусове, както природни, така и политически.

Малко преди да настъпят трусовете – през IV век, Хераклея Синтика преживява разцвет и обновява градския си площад. Построен е не само въпросният храм, но са издигнати и нова гражданска базилика, както още 15 търговски и култови помещения. Форумът все още не е напълно довършен, когато малко след 388 г. Хераклея Синтика е ударена от мощно земетресение. По това време силният човек на трона на разпадащата се Римска империя е Теодосий I Велики.Той остава в историята като последният й обединител, но и като първият владетел, наложил ортодоксалното християнство за единствена официална религия. В едиктите си той забранява почитането на всякакви ереси или други култове, а също и Олимпийските игри.

И в Хераклея Синтика няма как да пренебрегнат императорската воля. Там строителите долепват абсида до една от страните на вече съществуваща сграда, запушвайки улицата. Добавят още зидове и така се сдобиват с трикорабна християнска базилика.

Скоро след 425 г. градът отново е разлюлян от разрушително земетресение. След него Хераклея Синтика така и не успява да се възстанови в предишния си блясък. Все пак малко на брой жители отказват да се преселят. След 457 г. християнската базилика е удължена с притвор (пронаос). Свидетелство за тогавашния упадък са зидовете от този период – недобре изпълнени и скрепени с кал и глина, вместо с хоросан.

И така, след като в продължение на 800 години Хераклея Синтика е основен център в областта на Средна Струма, тя залязва окончателно. На нейно място изгрява звездата на Партикополис (Сандански). Но от 2007 година насам Хераклея започва да се „разбужда“. Туристите и археолозите около и в античния полис го съживяват отново. През годините те са се натъквали на различни находки. Някои от тях са – майсторски изваяна глава на високопоставена дама със следи от оцветяване с охра върху косите й; римска златна, плетена верижка на възраст повече от 16 века, тежаща 49,28 грама; изключително рядка монета. Оказва се, че до този момент в света са известни само 18 такива монети, тази е 19-та; римско корито на чешма с три лъвски глави; внушителна надгробна каменна плоча с тегло около 1 200 кг. Надписът върху каменната плоча, разказва „криминална история” в стихотворна форма, която форма е била изключителна рядкост. Надписът представя цялата история около смъртта на човека, погребан в този гроб.

Това е само малка  част от чудесата, открити около и в Хераклея Синтика.