Мелнишкият исторически музей има какво да ти покаже. Като започнеш още от самата сграда, която е в автентичен възрожденски стил – веднага разбираш, че има нещо интересно вътре. И си прав, защото той е един от 100-те национални туристически обекта. Входът на музея е точно между две възрожденски сгради. Трябва да се изкачиш по дървена, стръмна стълбица и си вече в него. На касата ще те посрещне любезна дама, която ще те разведе из музея, и ще ти разкаже много и все интересни неща за него.

В историческия музей на Мелник ще се пренесеш в друга епоха, ще видиш предмети от бита на мелничани и на предците им, населявали тези земи. Ще се докоснеш до предметите, които са улеснявали живота им. Музеят разполага и с възстановка на стая в градски стил, така както са я оставили мелничани в края на 20. век. Възстановен е уютът на миналото – автентично легло със завивки, скрин, маса с комплект чаши за кафе и столове около нея, снимки и други вещи от периода. Ще видиш и книга за тригонометричната геометрия, а цялата стая е опасана с възрожденски пушки, пистолети и всякакви предмети от периода.

В музея е представен Мелник и през античността, както и някои от важните занаяти, помагали на местните да живеят по-добре…

Кът на грънчарството

Особени глинени изделия, които можеш да видиш в историческия музей на Мелник са сватбените крондири – сватбарски съдове за вино, плоските – съдове за ракия, носени в пояса и ръкатките – съдове за носене на храна на полето.

Там са се произвеждали и предмети, свързани с църковния култ, като купели за кръщене, купи за светена вода и кадилници.

Грънчарските произведения всякакви по вид и форма. Някои от тях са без украса, но други, като стомни, паници, крондири и купи са истински произведения на изкуството. Украсени са с минерални бои в познатите от Средновековието цветове – жълто, зелено, кафяво и червено.

Историята на пчеларство

У нас пчеларството е традиционно занимание във всички области на страната и в мелнишкия исторически музей не са го пропуснали. Пчеларството се е развивало още от времето на траките. Славянските племена събирали мед от питите на дивите пчели. По-късно се научили да ги отглеждат в кошери. Държавата ни се считала за голям производител на пчелен восък и мед.  А технологията, по която са отглеждали пчелните семейства до началото на ХХ век, не се различава съществено от днешната.  В началото кошерите имали конусовидна форма. Наричали ги „кошерища“ по името на растението, което използвали за изплитането на кошерите. В мелнишките околия използвали лозови или върбови пръчки. След изработването на кошера го измазвали отвън и отвътре със специална смес. В сместа добавяли глина, слама, оборски тор и пепел от огнището. Тази смес удължавала живота на кошера, а при високи или ниски температури, за да предпазят пчелите, върху кошерите поставяли „качулки“ от слама.

Според археологическите проучвания първите следи от човешко присъствие в града се отнасят към IV-I в. пр. Хр., когато земите по Средна Струма, населени с траки, били подложени на македонска колонизация при Филип II (359-336) пр. Хр., а след похода на Крас през 29-28г. загубили окончателно политическата си независимост и били присъединени към римската провинция Македония. От този период са намерени няколко монети и са разкрити останки от ямно тракийско светилище около църквата „Св. Никола“ на едноименното плато.

Повече данни има за римската императорска епоха ( I-IV в.) В този период функционира езическо светилище, в подножието, на което съществува тракийско селище. Богата и интересна е историята на най-малкия град в България – Мелник с най-големите скални пирамиди.