Мелнишкият исторически музей има какво да ти покаже. Като започнеш още от самата сграда, която е в автентичен възрожденски стил – веднага разбираш, че има нещо интересно вътре. И си прав, защото той е един от 100-те национални туристически обекта. Входът на музея е точно между две възрожденски сгради. Трябва да се изкачиш по дървена, стръмна стълбица и си вече в него. На касата ще те посрещне любезна дама, която ще те разведе из музея, и ще ти разкаже много и все интересни неща за него.

В историческия музей на Мелник ще се пренесеш в друга епоха, ще видиш предмети от бита на мелничани и на предците им, населявали тези земи. Ще се докоснеш до предметите, които са улеснявали живота им. Музеят разполага и с възстановка на стая в градски стил, така както са я оставили мелничани в края на 20. век. Възстановен е уютът на миналото – автентично легло със завивки, скрин, маса с комплект чаши за кафе и столове около нея, снимки и други вещи от периода. Ще видиш и книга за тригонометричната геометрия, а цялата стая е опасана с възрожденски пушки, пистолети и всякакви предмети от периода.

В музея е представен Мелник и през античността, както и някои от важните занаяти, помагали на местните да живеят по-добре…

Кът на грънчарството

Особени глинени изделия, които можеш да видиш в историческия музей на Мелник са сватбените крондири – сватбарски съдове за вино, плоските – съдове за ракия, носени в пояса и ръкатките – съдове за носене на храна на полето.

Там са се произвеждали и предмети, свързани с църковния култ, като купели за кръщене, купи за светена вода и кадилници.

Грънчарските произведения всякакви по вид и форма. Някои от тях са без украса, но други, като стомни, паници, крондири и купи са истински произведения на изкуството. Украсени са с минерални бои в познатите от Средновековието цветове – жълто, зелено, кафяво и червено.

Историята на пчеларство

У нас пчеларството е традиционно занимание във всички области на страната и в мелнишкия исторически музей не са го пропуснали. Пчеларството се е развивало още от времето на траките. Славянските племена събирали мед от питите на дивите пчели. По-късно се научили да ги отглеждат в кошери. Държавата ни се считала за голям производител на пчелен восък и мед.  А технологията, по която са отглеждали пчелните семейства до началото на ХХ век, не се различава съществено от днешната.  В началото кошерите имали конусовидна форма. Наричали ги „кошерища“ по името на растението, което използвали за изплитането на кошерите. В мелнишките околия използвали лозови или върбови пръчки. След изработването на кошера го измазвали отвън и отвътре със специална смес. В сместа добавяли глина, слама, оборски тор и пепел от огнището. Тази смес удължавала живота на кошера, а при високи или ниски температури, за да предпазят пчелите, върху кошерите поставяли „качулки“ от слама.

Според археологическите проучвания първите следи от човешко присъствие в града се отнасят към IV-I в. пр. Хр., когато земите по Средна Струма, населени с траки, били подложени на македонска колонизация при Филип II (359-336) пр. Хр., а след похода на Крас през 29-28г. загубили окончателно политическата си независимост и били присъединени към римската провинция Македония. От този период са намерени няколко монети и са разкрити останки от ямно тракийско светилище около църквата „Св. Никола“ на едноименното плато.

Повече данни има за римската императорска епоха ( I-IV в.) В този период функционира езическо светилище, в подножието, на което съществува тракийско селище. Богата и интересна е историята на най-малкия град в България – Мелник с най-големите скални пирамиди.

Спектакъл – възстановка не само ни върна назад във времето, но и разтуптя сърцата ни, пише Агенция БГ.

Има събития, за които няма достатъчно силни думи, за да се разкажат. Трябва да се преживеят! Днешното беше точно такова. Въоръжени до зъби комити бродеха из гората в дъждовния летен ден и чакаха обявяването на най-святото нещо - Свободата. Пукна пушка арамия и те се събраха да изиграят най-тежкото, най-мъжкото, най-мълчаното хоро. Изписка гайда и се чу песен, тръгнаха момците към града да занесат добрата вест.

И народът с тях! Сълзи от радост, от гордост и сподавени чувства. Всички ли се завръщат? Всяка невеста ли ще срещне своя любим. По главите им закичваха росен здравец, а на лицата им грейваха все по-широки усмивки. И там, на мегдана, ги чакаше Яворов с думите: "Братя, събрали сме се тук да посрещнем най-ценното нещо в живота на човек - Свободата. С онази светлина, братя пред която сложиха непокорните си глави Гоце и Даме, и хилядите още знайни и незнайни герои на революцията. Пазете я много, братя, защото е свята. Не позволявайте сърцата ви да се свиват от коравосърдечието и безразличието.

Помнете онези, които толкова силно я желаеха и умряха за нея. Братя българи, поздравявам ви като жителите на първото свободно селище на българското отечество - Македония!". И пукнаха радостно пушкалата, и песен се разля и се сля с историята, и невести, дъщери, сестри, и свидни майчици свалиха кърпите от главите и се втурнаха сред мъжете. И стана чудо - народът ликува! Стотици сърца затупкаха в ритъма на тъпана и се изви кръшно хоро.

Хорото на свободата. Не, не сме се върнали назад във времето, всичко това се случи  в Градския парк в Банско. "Собраа се арамии, арамии банскалии" нарекоха спектакъла - възстановка екипът на Народно читалище "Никола Вапцаров" - Банско, подготвен специално за последния ден на фестивала "Фолклорна магия". Сигурни сме, че няма човек, който да не се е почувствал горд и достоен син на майка България, след като е присъствал на мястото. Сигурни сме, че екотът на пушките на мъжете от "Дружина Перински Айдути" дълго ще звучи в съзнанието ни, напомняйки за дълбочината на корените ни и давайки крила на взора ни в бъдещето.

Това е Банско - природата тук е пуснала в ход фантазията и е събрала на едно място най-редките красоти. Ето - моми и невести се надпяват с птиците, момци и зрели мъже се надпреварват с препускащия вятър. Банскалии творят своя днешен ден и подготвят утрешния. Някои го наричат бъдеще, за тях е живият живот, мечта. И вливат се в твоето бъдеще, Банско, като реките, белите реки на вечния Пирин.