Едно невероятно място, място пълно с положителна енергия… още като влезнеш се усеща енергията, която те зарежда, необяснимо е, но усещането е повече от страхотно. Земята в Местността Рупите е наситена с особена енергия. Местността Рупите, където в последните години от живота си живее пророчицата Ванга. Преди това  тя живяла в спретната къщичка в центъра на град Петрич. В момента къщата на пророчицата е музей и всеки може да се докосне до нея.

Няколко години преди смъртта си пророчицата се премества в своята къща в местността Рупите. В близост до къщата и гроба на Ванга, се намира и храмът „Света Петка Българска“. Точно до храма се намира и камбанарията.

В местността Рупите ще видиш и множество горещи минерални извори с температура от 75 °С… прочутите минерални води в Рупите. Има и езерца, а над езерцата се носи пара. Всеки се втурва да пипне водата, да усети горещата вода, но внимавай да не се изгориш…

В Рупите можете и да се потопите в езерцата, те са с минерална вода. До езерцата има и тревна площ за отдих. В тях може да релаксирате, както за отдих, така и за здраве, защото калта е със сяра, а можеш да се мажеш и с калта – да си правиш кални бани, защото е лечебна кал, не е обикновена. Има и душови помещения, в които след това да се отърсите от калта, като и в душовите помещение тече минерална вода. А в някои от езерата може да видите водни костенурки, както рибки.

До Местността Рупите се стига, като тръгнеш по пътя за Петрич и се отклониш 10 км. преди Петрич, има и указателни табели, които ще те ориентират. До местността има и широк паркинг, на който може да оставиш колата си. В близост е и Античния полис Хераклея Синтика, със завладяващата си история. В близост е и Мелник, на около 15 км., където може да видиш прочутите Мелнишки пирамиди. След Мелник е и Роженският манастир, на около 7 км. На около 12 км. пък се намира Сандански, където може да се разходиш по невероятния парк „Свети Врач“.

Мелнишкият исторически музей има какво да ти покаже. Като започнеш още от самата сграда, която е в автентичен възрожденски стил – веднага разбираш, че има нещо интересно вътре. И си прав, защото той е един от 100-те национални туристически обекта. Входът на музея е точно между две възрожденски сгради. Трябва да се изкачиш по дървена, стръмна стълбица и си вече в него. На касата ще те посрещне любезна дама, която ще те разведе из музея, и ще ти разкаже много и все интересни неща за него.

В историческия музей на Мелник ще се пренесеш в друга епоха, ще видиш предмети от бита на мелничани и на предците им, населявали тези земи. Ще се докоснеш до предметите, които са улеснявали живота им. Музеят разполага и с възстановка на стая в градски стил, така както са я оставили мелничани в края на 20. век. Възстановен е уютът на миналото – автентично легло със завивки, скрин, маса с комплект чаши за кафе и столове около нея, снимки и други вещи от периода. Ще видиш и книга за тригонометричната геометрия, а цялата стая е опасана с възрожденски пушки, пистолети и всякакви предмети от периода.

В музея е представен Мелник и през античността, както и някои от важните занаяти, помагали на местните да живеят по-добре…

Кът на грънчарството

Особени глинени изделия, които можеш да видиш в историческия музей на Мелник са сватбените крондири – сватбарски съдове за вино, плоските – съдове за ракия, носени в пояса и ръкатките – съдове за носене на храна на полето.

Там са се произвеждали и предмети, свързани с църковния култ, като купели за кръщене, купи за светена вода и кадилници.

Грънчарските произведения всякакви по вид и форма. Някои от тях са без украса, но други, като стомни, паници, крондири и купи са истински произведения на изкуството. Украсени са с минерални бои в познатите от Средновековието цветове – жълто, зелено, кафяво и червено.

Историята на пчеларство

У нас пчеларството е традиционно занимание във всички области на страната и в мелнишкия исторически музей не са го пропуснали. Пчеларството се е развивало още от времето на траките. Славянските племена събирали мед от питите на дивите пчели. По-късно се научили да ги отглеждат в кошери. Държавата ни се считала за голям производител на пчелен восък и мед.  А технологията, по която са отглеждали пчелните семейства до началото на ХХ век, не се различава съществено от днешната.  В началото кошерите имали конусовидна форма. Наричали ги „кошерища“ по името на растението, което използвали за изплитането на кошерите. В мелнишките околия използвали лозови или върбови пръчки. След изработването на кошера го измазвали отвън и отвътре със специална смес. В сместа добавяли глина, слама, оборски тор и пепел от огнището. Тази смес удължавала живота на кошера, а при високи или ниски температури, за да предпазят пчелите, върху кошерите поставяли „качулки“ от слама.

Според археологическите проучвания първите следи от човешко присъствие в града се отнасят към IV-I в. пр. Хр., когато земите по Средна Струма, населени с траки, били подложени на македонска колонизация при Филип II (359-336) пр. Хр., а след похода на Крас през 29-28г. загубили окончателно политическата си независимост и били присъединени към римската провинция Македония. От този период са намерени няколко монети и са разкрити останки от ямно тракийско светилище около църквата „Св. Никола“ на едноименното плато.

Повече данни има за римската императорска епоха ( I-IV в.) В този период функционира езическо светилище, в подножието, на което съществува тракийско селище. Богата и интересна е историята на най-малкия град в България – Мелник с най-големите скални пирамиди.

Ако искате да видите България в мащаб, от птичи поглед, това може да стане пред музея, пише Агенция БГ.

Регионален исторически музей – Благоевград вече посреща посетителите си по един нов, цветен и интерактивен начин. Основната му идея е да пресъздаде България в относителна географска точност и да осигури по- сериозна нагледност в разработването на учебните уроци по география, история, „Човекът и обществото“ и „Човекът и природата“.

В работата си с училищата и малките посетители, музеят винаги поставя на първо място както образователно, така и занимателно съдържание. Целта ни е децата да имат възможност да погледнат на България не само като абстрактно понятие за Родината, но и да имат възможност да я видят от „птичи поглед“. С редица занимания искаме да провокираме техния интерес и да ги въвлечем в по –сериозни познавателни занимания.

В изпълнението на проекта основна роля има Илия Гоцков, зам. директор и уредник в отдел „Художествен“ на музея. Неговата отдаденост към осъществяването на „България в мащаб“ зарази и други служители на музея. Работата продължаваше дори и в почивните дни, независимо от августовските жеги и неочакваните летни дъждове и намери ефектния си финал месец предсрочно.

Посетителите на Регионален исторически музей - Благоевград ще имат възможност да видят изложбата „Река Струма - пътят към Европа. Съкровищница на праисторически култури” от днес до 7 октомври 2019 г.

Тя представя резултати от археологическите проучвания на емблематични за региона и за Централните Балкани археологически обекти с широка хронилогическа рамка от няколко хилядолетия (от края на 7 хил. пр. Хр. до средата на 1 хил. пр. Хр). Изложбата започва с предмети от бита и култовите практики от двете най-важни праисторически селища от каменната епоха - Ковачево и Дамяница. Запознаването с древните култури продължава и през бронзовата епоха, представяйки богат инвентар, намерен в уникална каменна постройка в м. Кайменска чука в покрайнините на Благоевград. Следва колекция от костени игли за коса и части от микенски шлем, открити в загадъчния обект от късната бронзова епоха в м. Бресто, с. Баня. Изложбата завършва с вотивни и надгробни дарове, намерени в светилища (Бабяк, Левуново, Црънча) и некропол (Кочан) от желязната епоха.

Посетителите ще се наслаждават на най-ценните предмети от тези обекти, някои от тях за първи път експонирани в залите на Регионален исторически музей - Благоевград.