Община Сандански отменя фестивала „Златен грозд“, който традиционно се провежда в началото на месец февруари в Мелник.

Кметът на община Сандански – Атанас Стоянов отмени емблематичния за град Мелник празник. Фестивалът изпълва най-малкия град в страната с гости от близо и далеч. Това създава предпоставка за струпване на хора и неспазване на противоепидемичните мерки.

Ежегодно във фестивала участват над 300 самодейци и изпълнители, повечето от които са на възраст, определена като рискова.

Организаторите вярват, че ще дойдат по-добри времена и всички отново ще бъдем заедно.

Едно невероятно място, място пълно с положителна енергия… още като влезнеш се усеща енергията, която те зарежда, необяснимо е, но усещането е повече от страхотно. Земята в Местността Рупите е наситена с особена енергия. Местността Рупите, където в последните години от живота си живее пророчицата Ванга. Преди това  тя живяла в спретната къщичка в центъра на град Петрич. В момента къщата на пророчицата е музей и всеки може да се докосне до нея.

Няколко години преди смъртта си пророчицата се премества в своята къща в местността Рупите. В близост до къщата и гроба на Ванга, се намира и храмът „Света Петка Българска“. Точно до храма се намира и камбанарията.

В местността Рупите ще видиш и множество горещи минерални извори с температура от 75 °С… прочутите минерални води в Рупите. Има и езерца, а над езерцата се носи пара. Всеки се втурва да пипне водата, да усети горещата вода, но внимавай да не се изгориш…

В Рупите можете и да се потопите в езерцата, те са с минерална вода. До езерцата има и тревна площ за отдих. В тях може да релаксирате, както за отдих, така и за здраве, защото калта е със сяра, а можеш да се мажеш и с калта – да си правиш кални бани, защото е лечебна кал, не е обикновена. Има и душови помещения, в които след това да се отърсите от калта, като и в душовите помещение тече минерална вода. А в някои от езерата може да видите водни костенурки, както рибки.

До Местността Рупите се стига, като тръгнеш по пътя за Петрич и се отклониш 10 км. преди Петрич, има и указателни табели, които ще те ориентират. До местността има и широк паркинг, на който може да оставиш колата си. В близост е и Античния полис Хераклея Синтика, със завладяващата си история. В близост е и Мелник, на около 15 км., където може да видиш прочутите Мелнишки пирамиди. След Мелник е и Роженският манастир, на около 7 км. На около 12 км. пък се намира Сандански, където може да се разходиш по невероятния парк „Свети Врач“.

Мелнишкият исторически музей има какво да ти покаже. Като започнеш още от самата сграда, която е в автентичен възрожденски стил – веднага разбираш, че има нещо интересно вътре. И си прав, защото той е един от 100-те национални туристически обекта. Входът на музея е точно между две възрожденски сгради. Трябва да се изкачиш по дървена, стръмна стълбица и си вече в него. На касата ще те посрещне любезна дама, която ще те разведе из музея, и ще ти разкаже много и все интересни неща за него.

В историческия музей на Мелник ще се пренесеш в друга епоха, ще видиш предмети от бита на мелничани и на предците им, населявали тези земи. Ще се докоснеш до предметите, които са улеснявали живота им. Музеят разполага и с възстановка на стая в градски стил, така както са я оставили мелничани в края на 20. век. Възстановен е уютът на миналото – автентично легло със завивки, скрин, маса с комплект чаши за кафе и столове около нея, снимки и други вещи от периода. Ще видиш и книга за тригонометричната геометрия, а цялата стая е опасана с възрожденски пушки, пистолети и всякакви предмети от периода.

В музея е представен Мелник и през античността, както и някои от важните занаяти, помагали на местните да живеят по-добре…

Кът на грънчарството

Особени глинени изделия, които можеш да видиш в историческия музей на Мелник са сватбените крондири – сватбарски съдове за вино, плоските – съдове за ракия, носени в пояса и ръкатките – съдове за носене на храна на полето.

Там са се произвеждали и предмети, свързани с църковния култ, като купели за кръщене, купи за светена вода и кадилници.

Грънчарските произведения всякакви по вид и форма. Някои от тях са без украса, но други, като стомни, паници, крондири и купи са истински произведения на изкуството. Украсени са с минерални бои в познатите от Средновековието цветове – жълто, зелено, кафяво и червено.

Историята на пчеларство

У нас пчеларството е традиционно занимание във всички области на страната и в мелнишкия исторически музей не са го пропуснали. Пчеларството се е развивало още от времето на траките. Славянските племена събирали мед от питите на дивите пчели. По-късно се научили да ги отглеждат в кошери. Държавата ни се считала за голям производител на пчелен восък и мед.  А технологията, по която са отглеждали пчелните семейства до началото на ХХ век, не се различава съществено от днешната.  В началото кошерите имали конусовидна форма. Наричали ги „кошерища“ по името на растението, което използвали за изплитането на кошерите. В мелнишките околия използвали лозови или върбови пръчки. След изработването на кошера го измазвали отвън и отвътре със специална смес. В сместа добавяли глина, слама, оборски тор и пепел от огнището. Тази смес удължавала живота на кошера, а при високи или ниски температури, за да предпазят пчелите, върху кошерите поставяли „качулки“ от слама.

Според археологическите проучвания първите следи от човешко присъствие в града се отнасят към IV-I в. пр. Хр., когато земите по Средна Струма, населени с траки, били подложени на македонска колонизация при Филип II (359-336) пр. Хр., а след похода на Крас през 29-28г. загубили окончателно политическата си независимост и били присъединени към римската провинция Македония. От този период са намерени няколко монети и са разкрити останки от ямно тракийско светилище около църквата „Св. Никола“ на едноименното плато.

Повече данни има за римската императорска епоха ( I-IV в.) В този период функционира езическо светилище, в подножието, на което съществува тракийско селище. Богата и интересна е историята на най-малкия град в България – Мелник с най-големите скални пирамиди.

В сърцето на Мелник, между спиращите дъха пясъчни пирамиди на един хълм стои църквата „Св. Антоний“ и смирено наблюдава града. До нея се стига по много интересна уличка. Тя е стръмна и тясна , минаваш покрай висок зид от камъни, който е впечатляващ и като направиш два, три завоя пред теб се показва храмът. Когато го гледаш изпитваш букет от емоции, но най-вече смирение, а обърнеш ли се назад – виждаш Мелник почти от птичи поглед. Чувстваш, че ще полетиш, чувстваш се извисен, но не само духовно, а и физически.

Интересно местно предание разказва, че навремето с молитвите си Св. Антоний Велики, на когото е посветен храмът, многократно лекувал душевноболни и обладани. За целта използвали и запазената дървена колона с железни вериги, на която връзвали болните. Все още е запазена вързаната на дървена колона верига, която е предназначена за болните, които са по-буйни.

Точно пред стълбите на храма има чешмичка, която ще утоли жаждата ти и ще те прочисти. На нея има и надпис с послание, което със сигурност ще те докосне, а то гласи: „Велик подвиг за човека е покаянието за своите грехове пред Бога и очакването на изкушения до последния дъх!“ – Св. Антоний Велики. Точно пред църквата има и пейки, на които можеш да седнеш и смирено да наблюдаваш прекрасната църква.

Църквата е паметник на културата с национално значение и е част от културно-историческия резерват „Мелник – град-музей“. Храмът е еднокорабна базилика, едноапсидна, с женско отделение (галерия) откъм западната страна. Строен е вероятно през 1869 г. Архитектурното начупване на линиите на храмовите стени се дължи на прилежащите отдолу улици, с разположението на които строителите на храма са се съобразявали. С кривината на постройката, храмът е уникален в България.

Изписването на църквата е извършено през 1881 г. от мелнишкия зограф Лазар Аргиров. Основните мотиви са: колони и провиснали завеси, цветя, херувими, серафими и ангели. Интерес представлява рисуваният дървен иконостас с резбовани двери, както и изображението „Св. Богородица – Ширшая небес“ в олтарната апсида. Царският ред на иконостаса е майсторски изработен от съвременен художник – доказателство за съществуването на зографи, които и днес създават образи, издържани в най-добрите традиции на православната иконография.

Малко по-нагоре от „Св. Антоний“ по същата пътечка се намира Болярската къща. Позната още като Укрепената къща или Византийската къща тя е един от най-забележителните паметници на средновековната жилищна архитектура в България. Къщата е била обитавана до началото на XX век. След западането на града е изоставена и е в руини. Руините й са наистина красиви и подтикват въображението да се развихри, да си представиш каква е била в обитаемия си период. Къщата е разположена на един от мелнишките хълмове. Било е истинско предизвикателство да се издигне такова съоръжение от нищото и то на толкова денивелиран терен.

Църквата „Св. Антоний“ и Болярската къща се намират на 10 минути пеша от центъра на града. За тях се тръгва нагоре към историческия музей. След като минеш мостчето, продължаваш още малко нагоре и от лявата страна ще ги видиш – има и указателна табела, по която ще се ориентираш.