В олтар на църква се съхранява скъпоценна частица от мощите на Света Богородица. Тази църква се намира в с.Осеново, където най-усилена е подготовката за празника Голяма Богородица. Общинска техника и работници разчистват и подравняват петкилометровия горския път, който води до църквата „Успение на Света Богородица”.

Както всяка година, на 15 август там ще се съберат жители на селото и много хора с корени от с. Осеново. Мнозина от тях помнят църквата в първоначалния и́ вид – голям двукорабен храм, построен преди почти 190 години от родолюбиви осеновци и изографисан от Тома Вишанов – Молера.

Сега празникът се чества в по-малка каменна църква, построената с материалите от разрушената от времето стара църква.

Хората от всички населени места в община Банско се готвят за наближаващия голям християнски празник Успение Богородично. В съботния ден ще бъдат отслужени тържествени свети литургии в храмовете и на много места ще бъдат направени курбани и родови срещи.

Днес е Благовещение и църквата "Свето Благовещение" в Разлог отбелязва своя храмов празник. Нека всички отправим искрена молитва за здраве. Нека има блага вест във всеки дом!

Храмът в Разлог е единствен в Неврокопска епархията, посветен на благовещението на Света Дева Мария.

Камбанарията е висока 26м, съпоставима с Хрельовата кула в Рилския манастир. Тя има 3 камбани с общо тегло 493кг, най-голямата тежи е 300кг, средната - 118кг, а малката - 75кг. Изработени са от висококачествен бакър и английски калай и тоново построени Ре, Фа и Сол.

На 5.ХІ.1939г. църквата „Св. Благовещение” е осветена и отваря врати с пожелание да носи благословение и благовещение на всички родолюбиви разложани. Отварянето на храма отнема 12-годишни усилия на обществеността и Неврокопския митрополит Борис.

Вътрешното пространство на храма е изцяло изографисано в периода 2000 – 2008 година от екип млади художници-реставратори, начело със Здравка Чобанова от Разлог. Иконописването на олтара е от Стефан Юлиевич Шарич от София.

В сърцето на Мелник, между спиращите дъха пясъчни пирамиди на един хълм стои църквата „Св. Антоний“ и смирено наблюдава града. До нея се стига по много интересна уличка. Тя е стръмна и тясна , минаваш покрай висок зид от камъни, който е впечатляващ и като направиш два, три завоя пред теб се показва храмът. Когато го гледаш изпитваш букет от емоции, но най-вече смирение, а обърнеш ли се назад – виждаш Мелник почти от птичи поглед. Чувстваш, че ще полетиш, чувстваш се извисен, но не само духовно, а и физически.

Интересно местно предание разказва, че навремето с молитвите си Св. Антоний Велики, на когото е посветен храмът, многократно лекувал душевноболни и обладани. За целта използвали и запазената дървена колона с железни вериги, на която връзвали болните. Все още е запазена вързаната на дървена колона верига, която е предназначена за болните, които са по-буйни.

Точно пред стълбите на храма има чешмичка, която ще утоли жаждата ти и ще те прочисти. На нея има и надпис с послание, което със сигурност ще те докосне, а то гласи: „Велик подвиг за човека е покаянието за своите грехове пред Бога и очакването на изкушения до последния дъх!“ – Св. Антоний Велики. Точно пред църквата има и пейки, на които можеш да седнеш и смирено да наблюдаваш прекрасната църква.

Църквата е паметник на културата с национално значение и е част от културно-историческия резерват „Мелник – град-музей“. Храмът е еднокорабна базилика, едноапсидна, с женско отделение (галерия) откъм западната страна. Строен е вероятно през 1869 г. Архитектурното начупване на линиите на храмовите стени се дължи на прилежащите отдолу улици, с разположението на които строителите на храма са се съобразявали. С кривината на постройката, храмът е уникален в България.

Изписването на църквата е извършено през 1881 г. от мелнишкия зограф Лазар Аргиров. Основните мотиви са: колони и провиснали завеси, цветя, херувими, серафими и ангели. Интерес представлява рисуваният дървен иконостас с резбовани двери, както и изображението „Св. Богородица – Ширшая небес“ в олтарната апсида. Царският ред на иконостаса е майсторски изработен от съвременен художник – доказателство за съществуването на зографи, които и днес създават образи, издържани в най-добрите традиции на православната иконография.

Малко по-нагоре от „Св. Антоний“ по същата пътечка се намира Болярската къща. Позната още като Укрепената къща или Византийската къща тя е един от най-забележителните паметници на средновековната жилищна архитектура в България. Къщата е била обитавана до началото на XX век. След западането на града е изоставена и е в руини. Руините й са наистина красиви и подтикват въображението да се развихри, да си представиш каква е била в обитаемия си период. Къщата е разположена на един от мелнишките хълмове. Било е истинско предизвикателство да се издигне такова съоръжение от нищото и то на толкова денивелиран терен.

Църквата „Св. Антоний“ и Болярската къща се намират на 10 минути пеша от центъра на града. За тях се тръгва нагоре към историческия музей. След като минеш мостчето, продължаваш още малко нагоре и от лявата страна ще ги видиш – има и указателна табела, по която ще се ориентираш. 

Място, на което усещаш богатството на тишината и смирението, място, на което всичко е съчетано, сякаш направено изкуствено, но си е напълно реално и естествено. Пристигнеш ли пред Роженския манастир виждаш красивата природа срещу теб, чуваш птички, усещаш чистия въздух, а гледката към манастира те кара да се чувстваш невероятно.

Тръгнеш ли по пътечката към Роженския манастир виждаш красивата сграда, а нетърпението да влезнеш вътре става все по-голямо. Пътечката към входа също е красива, цялата в камъни, както и целият манастир вътре. Точно над притвора на главната църква правят силно впечатление стенописите, които са от 16-ти век и илюстрират деянията на Христос преди възкресението. След като влезнеш в манастира веднага прави впечатление неправилната шестоъгълна форма и жилищните сгради, които обграждат красивия двор. В средата на красивия двор пък е разположена манастирската църква. Толкова много стенописни сцени не се срещат в никоя друга черква, освен в главната черква на Рилския манастир. Роженския манастир и църквата му са силно духовно място, от което си тръгваш спокоен и зареден с положителна енергия.

Роженският манастир разполага и с Монашеско крило, построено през 16-ти век и представлява двуетажна сграда с чардаци. Там се намира и манастирската трапезария, която е впечатляваща. Тя е с частично запазени фрагменти на стенописи от 16-ти век. Трапезарията се намира според устройството на манастира срещу входа на църквата, защото по същество трапезарията в манастира се явява продължение на богослужението с установени молитви и съответните за деня четива.

Пътуването от столицата на виното – Мелник до манастира, дал името си на съседното село Рожен е невероятно приключение. Самият маршрут от Мелник до Рожен е дефиле между прочутите пясъчни пирамиди. Завой след завой се показват много на брой и все различни пирамиди. Тънки, дебели, високи, ниски, някои с дръвчета на тънкия си връх, а други без, но всичките красиви. Имаш чувството, че никога няма да спрат да се появяват след всеки един завой по пътя за Роженския манастир. Имаш чувството, че са хиляди... И като се изкачиш до самия манастир очакваш, че крайпътните пирамиди са кулминацията, но това далеч не е така. От паркинга, ако се загледате в далечината се вижда връх Ореляк, който е най-високата точка на Среден Пирин. Почти на върха е изграден радио-телевизионен ретранслатор, висок 96 м., който се вижда от далеч. Гледката от паркинга на Роженския манастир е… Уау. Накъдето и да се обърнеш всичко е поразително красиво. Ще ти отнеме много усилия да преместиш поглед към следващата забележителност… Да преодолееш неистовото желание на окото да почерпи от природните богатства.

Днес Роженският манастир е постоянно действащ, добре поддържан и отворен за посетители през цялата година.