Виж, колко красиво. А е истинско, снимка е това. Не е рисунка, не е картина, нито е пипано с фотошоп. Това е, което може да видиш и на живо навръх Йордановден в едно евросело. Селото е Черниче, симитлийска община. Там ритуалът е точно както си е – хвърлят се за кръста само ергени. През 2019 се събраха 18, само ергени, начело с кмета на селото. Всички, в народни носии пременени за празника и ритуала, нагазиха в реката. Борбата за кръста е честна и мъжка. Никой не никой не отстъпва, даже и на кмета.

„Не мога да кажа на момчетата нищо, без да съм там и аз. Не мога да кажа скачайте, Йордановден е, а аз да съм на брега, сух и да гледа. Сърце не ми дава“, казва кмета и уточнява, че така е с всичко. Така е с празника и на Йордановден, и на Сурва, и на младежкия събор… така е и в доброволните дела за ремонт на детската градина, за облагородяване в парка… ей така, стил на живот и работа са си установили в евросело Черниче.

И ако за някои е странно, че кмет влиза в ледените води за кръста на Йордановден, не го прави от суета. Повече от десетина години влиза в реката. И два пъти е вадил Светинята от йордановските води. Още тинейджър е бил кмета, когато е бил големия късметлия на Йордановден. Винаги си е пожелавал здраве. Никога не си е и помислял, че кмет ще става, камо ли да си го е пожелавал…

Да гледаш боричкането за кръста на Йордановден в голяма река… това може да е и в Югозапада. В Симитли. Там правят ритуала във водите на река Струма. Без значение – до колене ли е, дълбоки и мътни ли са водите, слънце ли е или преспи сняг… Даже и ритуала по освещаване на водата свещеникът извършва на брега на Струма. А след ритуала по хвърляне на кръста, отстрани голи мъжаги излезли от водата, техни близки, всички, дошли да гледат Йордновския ритуал на Струма в Симитли, се хващат на общо хоро край огъня. Отрано се готви голяма клада на брега. И играят за здраве.

От няколко години, от мъжете, които влизат в студа в ледените води да се хвърлят за кръста, от късметлиите, които вадят Богоявленския символ, е създадена и се спазва една традиция – дарителство. Късметлията с кръста минава през всяка къща в града. Тръгва обаче от общия дом – от общината, от кабинета на кмета. А събраното от дарения на миряни, че са целунали Йордановския кръст, се връща при хората. Част от даренията на хората се заделят за обществени дела…

Ела в Симитли на Йордановден. Гледай Богоявленския ритуал в река Струма. А там наблизо… има още нещо интересно. В село Крупник, там, където е копието на златното крупнишко евангелие, попът хвърля кръста в… шадравана пред църквата.

Запознайте се с Мирослав Синтюков. Петкратен късметлия на Богоявление. Лови кръста със всеки скок във водата. Върви му по вода в йордановските води на Мирослав Синтюков. Той е млад мъж, работещ, несемеен, но със сериозна приятелка и с много късмет. И тази година, за пета поредна, извади кръста на Йордановден.

 „Искам да съм здрав. И да има късмет. Нека има здраве за всички и да бъдем по-добри хора. С тая завист – до никъде няма да стигнем…“, най-човешки казва Мирослав Синтюков – петкратният късметлия на Богоявление. Младият мъж, уловил в Полена Богоявленския кръст.

Няма случай досега – да е нагазил в ледените води на Йордановден и да не е извадил богоявленската светиня. Така е от 2013 година. Тогава за първи път се хвърля за кръста. На Йордановден преди шест години влиза в шадравана в съседното до неговото село, в Крупник и изважда кръста. „Чувството е…неописуемо. Който не е влизал в реката и не е вадил кръста, той не знае. Това трябва да се усети. Няма как да се каже. Извадих кръста, бях здрав през годината, имах добър късмет“, казва Мирослав. Така до следващата година. На Йордановден 2014 година участва в Богоявленския ритуал на реката в село Полена. И улавя кръста от водите на реката. Не се отказва от ритуала за здраве на Йордановден и следващата година. 2015-та пак късметът е с него на Йордановден. Почивка прави през 2016. Не за друго, просто работи в чужбина и точно за празника бил в Йордания. Миналата година си е тук за празниците и пак влиза в реката. И пак вади кръста. Тази година пак. И късметът пак е с него. Така пет години – когато и да влезе в реката, вади кръста. „Не мога да се оплача. Здрав съм, с късмет съм“, казва Миро и пожелава късмета си на всички. Не че ще се откаже от участие в ритуала….само да дойде догодина, пак ще влезе в реката, но за традицията. Без да се бори за светинята във водата. „Другите се разсейват. Влязат във водата, мръзнат, говорят си, не гледат попа, не внимават“, с усмивка дава съвети Миро на следващите, които искат да уловят Йордановския кръст.

Мирослав е пораснал в Благоевград, по лична карта е благоевградчанин. Но Полена си е неговото място. „Тук са ми приятелите, тук е по-хубаво. Хората са по-хубави, традициите са живи, животът е по-хубав от този в града. В града такъв празник не може да стане – нито на Йордановден, нито на Сурва“, казва 29-годишният мъж, който е несемеен, но със сериозна приятелка. Радва се, че и селото, което обича, се развива, че нещата се случват. „Ама и на кмет случихме. Просто всичко заедно се прави. И от кмета зависи, но и от хората. Нека сме здрави всички и с късмет“, желае късметлията, петкратния късметлия от Полена Мирослав Синтюков./simitli.info