Едно полезно четиво за ориентацията ни. Когато нямаме карта, нямаме навигация, нямаме сигнал на телефона, нито часовник… природата показва всичко – от „колко е часа“, до „къде съм и накъде да продължа“.

Ориентиране в природата.

Още от древността хората търсят и използват начини да определят местоположението си в пространството и посоката, в която се движат, да се ориентират в заобикалящата ги действителност.

Ориентирането е определяне на местоположението на обекти спрямо посоките на света. Това става по карта или сред природата, учи ни rocktravel.bg.

Как да се ориентираме без карта.

- По местни природни обекти. Мъхът по дърветата и камъните показва посоката север, по развитата част на короната на единичните дървета- юг. По – широките разстояния между годишните кръгове на дънерите на дърветата са в южна посока, а по- тесните – в северна. 

- По небесни тела. Звездите и Слънцето са сигурен ориентир при ясно време. Полярната звезда, която е най- ярката звезда от съзвездието Малка мечка, показва винаги посоката север. Слънцето изгрява от изток и залязва на запад. По неговото видимо движение по небосвода могат да се определят четирите главни посоки.

Ориентиране по Полярната звезда.

- Ориентирането може да се извърши и с помощта на Слънцето и часовник. Часовника се поставя в хоризонтално положение, така че малката му стрелка да сочи Слънцето. Лъчът, който разполовява ъгълът сключен между малката стрелка и цифрата 12, сочи посоката юг.

- С компас. Ориентирането с компас е най- точно. 

Някои интересни начини за определяне на посоките:

По изгрева на слънцето (според сезоните):

- Зимата изгрява от югоизток и залязва на югозапад.

- Пролетта и есента изгрява от изток и залязва от запад.

- Лятото изгрява от североизток и залязва на северозапад.

- По “гномовата” сянка на вертикалните предмети. Всеки един час сянката се премества с 15о на запад . На обяд сянката е най-къса и сочи север. Ако не разполагаме с часовник със стрелки, забиваме вертикално една пръчка или друг тънък и прав предмет в земята. През 5 – 10 минути отбелязваме с точка върхът на сянката. Така, следвайки скъсяването й, а следобед – нарастването на сянката, отчитаме север в най-ниската точка. По този начин може и да си сверим приблизително точно часовника в 12.00 ч.

По други признаци:

- По короните на дърветата, растящи самостоятелно. Тяхната корона е по-слабо развита от север. На обяд сянката им сочи север.

- Ако през отрязан пън прекараме права линия, пресичаща по средата най-тесните и най-широките кръгове, то откъм страната на тесните е север.

- Православните храмове имат вход откъм запад, а олтара е на изток.

- Православните кръстове са ориентирани север – юг.

- Кръстовете са от северната страна на гробовете.

- При джамиите изхода на минарето е обърнат на юг.

- Тревите по северните склонове са по-развити и по-рано съхнат.

- Зимно време снежната покривка е по-тънка на южните склонове.

- Навятата снежна покривка върху дърветата и клоните, както и ледената кора са по-тънки откъм юг. От юг се топят първи.

- В нивите, където има дървета, посева е по-слаб от северната страна на дървото.

- В северният край на поляните има по-гъста трева.

- Мравуняците се разполагат на юг от дървета или път, като южната им страна е по-полегата, а северната е по-стръмна.

- Смолата на дърветата тече от южната им страна.

Тези признаци не са достатъчно точни за определяне на посоките, но дават достатъчно ориентация.

Ако все пак сте се подготвили с карта и компас, ето какво представлява компаса и начините му за използване.

Ориентиране с компас и карта.

Въпреки новите хай-технологии, които навлязоха и в ориентирането в планината, със сигурност няма да ти бъде излишно да можеш да разчиташ и на добрите стари карта и компас. Много хора се опитват да вървят само по карта, но опитните твърдят, че без компас си за никъде.

Компаса представлява:

- Игла: Стрелката винаги сочи магнитния север. Това ще бъде обяснено подробно малко по-късно. Често иглата на компаса е червена, така че да не объркаш стрелката за север с тази за юг.

- Главна стрелка: Тази стрелка е фиксирана на основата на компаса и показва посоката в която вървиш. Затова, когато държиш компаса, винаги поглеждай, дали стрелката е насочена в посоката, в която вървиш.

- Въртящ пръстен: Горната част на компаса съдържа основните посоки (север, изток, юг и запад) и градуси. Както ще разбереш малко по-късно, този пръстен се върти, за да настроиш магнитния север.

- Основа: Основата често има линийка, която може да бъде използвана в комбинация с топографската карта, за определяне на разстоянието и позицията ти. Краят често е заострен, за да оформи връх с главната стрелка, посочвайки посоката, в която трябва да вървиш.

След като се запознаеш с характеристиките на компаса, е време да научиш как да го използваш. 

Да се ориентираме на местността, означава да определим своето местоположение и нужната посока или действие по отношение на страните на хоризонта, окръжаващите местни предмети и елементите на релефа.

Елементите, които съставляват същността на ориентирането са:

- опознаване на местността, на която се намираме, по известни нейни признаци и ориентири;

- определяне местоположението (своето и на наблюдаваните и интересуващи ни обекти;

- намиране и определяне посоката на местността.

Най-важната задача на ориентирането е намирането и поддържането на нужната посока на движение при всякакви условия на местността, сезона и денонощието.

Посоките на местността се определят с хоризонталните ъгли, които те образуват с някаква установена или означена на местността посока, приемана за начална. Те се измерват с градусна мярка или в ъгломерни деления (хилядни).

Като начална или както още я наричат - ОРИЕНТИР НА ПОСОКА, може да служи всяка посока, преминаваща през точката на нашето стоене и на някакъв добре видим от нея отдалечен обект на местността - ориентир.

При ориентиране по страните на хоризонта за ориентир на посока се приема северната посока на магнитния меридиан. Тя се определя с компас, а когато няма такъв, приблизително на око - по небесните светила и други признаци. Посоките по отношение на магнитния меридиан се определят с МАГНИТНИ АЗИМУТИ.

МАГНИТНИЯ АЗИМУТ се нарича хоризонталният ъгъл, измерван по посока на движението на часовниковата стрелка (от 0 до 360 градуса) от северната посока на магнитния меридиан до определената посока. Задачата на ориентирането се ограничава само с намиране и поддържане посоката на движение. Тя е съставен и начален елемент при изучаване на местността, разузнаване на обектите на операциите, организация на целеуказването, взаимодействието и придвижването в района на действията.

Ориентирането трябва да бъде непрекъснато както по време, така и в пространството. Това значи, че в хода на изпълнение на задачата то трябва да се осъществява системно, по степента на придвижване на формированията на местността и така, че при всякакви условия, във всеки момент и на всякакво място уверено и точно да се знаят местонахождението по отношение на известните ориентири, обектите на действията, началният и крайният пункт на движението.

Основни начини за ориентиране на местността са: ориентиране по карта, с компас (по страните на хоризонта) и по ориентири. На практика всички тези способи тясно се преплитат по между си и взаимно се допълват.

Най-универсалния способ, широко използуван от голям кръг хора, особено при първоначалното изучаване районите на предстоящите действия и движение, е ориентирането по топографска карта. То се състои в определяне по карта на собственото местонахождение, опознаване на окръжаващите местни предмети и подробности на релефа чрез сравняване на местността с нейното изображение на картата, а също и в установяване на местоположението на наблюдаваните обекти по отношение на опознатите пунктове и ориентири.

На закрита или еднообразна местност, бедна на ориентири- например в гора, в райони претърпели, силни разрушения в резултат на промишлени аварии и природни бедствия, както и при условия с лоша видимост (нощем, в мъгла, в буря, при задимяване) и др., е твърде трудно да се сравни картата с местността и да се извърши ориентиране по нея, а понякога и невъзможно.

В такива случаи като допълнение към картата се използува компас и посоките се определят по азимути, т.е ориентирането се извършва по страните на хоризонта. При този способ задачата на ориентирането се решава само частично, тъй като той позволява да се определи само посоката на местността. Местоположението на различните пунктове по посоката се определя по известни разстояния до тях, които се измерват по карта или по някакъв друг начин.

В основата на ориентирането е залегнало умението да се избират на местността ОРИЕНТИРИ, които да се използуват за намиране на нужното направление, необходимите обекти. В качеството на ориентири може да се използуват различни местни предмети, елементи на релефа и различни знаци, наблюдавани на местността.

Изучаването и запомнянето на непознатия участък от местността с цел по-добро ориентиране по него е необходимо да започне с избиране около себе си на 3-4 най-отличителни ориентири. Трябва добре да се запомнят външния им вид и взаимното им положение, за да може по-нататък по тях в който и да е пункт да се опознае местността и да се определи собственото местоположение.