Има места, с място за различни светове. Има места, където „вървиш“ назад във времето, във времето на прародителите и усещаш чара на селския живот от романите на Вазов, на Талев… към това време вървиш, ако излезеш от СПА центъра, райската градина отпреде му и тръгнеш по прашната улица на селото. Селото е Баня. Баня, това край Разлог. С минералните извори. И историята за траките, които населявали тези земи преди векове. Заради тази история археологическите ценности бликат отвсякъде, точно като минералната вода. Има над 75 минерални изворчета. Тук водата блика отвсякъде, а от всяко изворче се вдига па́ра… топла е водата, минерална, лековита.

В селото има и къщи за гости, и достатъчно СПА-комплекси, Баня е гостоприемно за семейства с малки и пораснали деца, за млади и влюбени, за възрастни с болежки и травми, за търсещи почивка.

Тук е спокойно, а тишината… даже ти пречи понякога. Тик можеш с часове да гледаш и Рила, и Пирин съвсем отблизо. И да не можеш да им се нагледаш.

Тук ще видиш картини, досущ като нарисувани по разказите на Елин Пелин… за селската жена. Тук ще видиш и мургавите българки от село, които перат панталонките да детето и килима от кухнята на парѝлото.

Вървейки по уличките на селото ще видиш много стари, но запазени къщи, с изключително красива стара архитектура. Ще видиш нови лъснати къщи, сигурно ремонтирани и реставрирани от внуците тук, ще видиш много полусрутени стари къщи, от които животът е отдавна излязъл… те са много близо до 4-5 звездния хотел, който предлага всички удобства и глезотии за сетивата човешки.

В селото си заслужава да видиш старата Римска баня, древната Турска баня, църквата също, а заговориш ли се с някоя баба, приседнала пред къщи си и гледаща с любопитство всеки чужд, тя ще ти каже още много за селото, ще те насочи накъде можеш да хванеш, тръгнеш ли си от Баня. А веднъж стигнал до баня, взимаш със себе си топлина, която те кара пак да отидеш.

На Петковден село Полена отпразнува най-големия си празник. Светицата пази местните, голямата хубава църква е наречена на Св.Петка, покровителка на българския народ и на семейството.

Църквата в село Полена е от новите храмове, голяма, точно в центъра на селото, а вътре е с разкошен дърворезбован иконостас. Местните винаги ще ви разкажат преданията и легендите за Светицата, закрилница на жителите в Полена.

Празникът е още от рано сутринта с утринно богослужение и Божествена Света литургия. С ангелски песнопения децата от неделното училище към черквата огласят празника, а отвън къкрят казаните с курбани. Да сте чували за магията и обаянието на селските курбани? Тук, в симитлийско е най-силна тази магия.

Празникът винаги е точно на деня на Св. Петка – 14-ти октомври. Иначе за празника на селото, за настроение, местните си организират борби и приятелски мачове, пъстър рецитал на талантливите и гласовити деца в Полена.

Причудливите скалисти форми, достигащи до 100 мерта височина са подредени като венец. Скалната композиция край село Брестово е сред геоложките феномени на България. Скалният венец „Коматиница” е определен като обект с национално значение. Освен естетическа стойност, Коматинските скали имат и изследователска стойност, предвид местоположението им в типовата местност на Коматинската и Сухострелската свита.

Природният феномен все още не се радва на особена популярност. Но община Симитли има план за маркиране на екопътека към Коматинските скали, за влакче-атракцион по пътя към Коматинициа, за чертаене на трасе за планински туризъм, за което природата и инфраструктурата дават всички предпоставки.

Кога е подходящо да отидете там? Винаги! Стига времето навън да ви харесва. Подходяща кола е джипът, хванете отбивката за Симитли от главния път Е-79, минете през града, след пазара отбийте в дясно, излизате от града и продължавате само направо. 5-6 киломерта е асфалтов път, след това са около 20 километра черен, но проходим път. Води точно при скалния ансамбъл Коматиница.

До Коматинските скали води и пътят през селата Крупник, Полена, Сушица. Този е с повече асфалт - чак до 4 километра преди скалите. По пътя със сигурност, минавайки през селата, някои почти безлюдни, ще видите надпис „Къща за гости“. Отбийте се. Ще усетите духа на миналото.