Да потопиш китки във вода от росата, в Гергьовско утро да поръсиш за здраве… Един град в България, с всички свои жители, от пеленачета до старци, правят заедно най-големия и обичан пролетен празник – Гергьовден. Градът е Добринище, близо до Банско. Там възраждат една отколешна традиция в цялата й красота и самобитност – ритуала “Топене на китки”. Ритуал, свързан с пролетта, с новото начало и със здравите български корени. 

Празнуването започва вечерта преди празника, когато момите от четирите махали на града поставят китки в пълна с вода делва. Остават ги да пренощуват под цъфнал трендафил. През нощта възрастен мъж пази делвата, която се оставя под трендафил, за да не я откраднат ергените. В гергьовско утро с китките пръскат къщите си за берекет и благополучие на цялото семейство. На трендафиловото дърво, под което са нощували китките, ергени връзват гергьовска люлка за да люлеят момите. На обед се събират всички на площада, за да празнуват заедно. На богати трапези и с кръшни хора.

Най-здравите коне дефилират на Тодоровден в симитлийско, купи и медали получават първенците. Поляните край евросело Черниче и най-многолюдното – Крупник събират расови жребци от стопанствата в симитлийска община. Всяка година на Тодоровден. Първо е водосветът и ритуалното захранване на добитъка. След това са зрелищните конни надбягвания. От 7- до 70-годишни участват в кушиите. Расови жребци със страшна сила теглят по 600 кила товар, всяка година все се намери местен зевзек, който да впусне в надпревара и домашното си магаре за голяма шега на празника.

Кушиите на Тодоровден в Симитлийско събират стотици в публиката. Мястото в местността „Беглико“ край Черниче и Крупник е сякаш точно за конни състезания. Много често гости отвсякъде са в публиката. Мястото е много удобно и за премианващи пътуващи. На няма и киломерът от отбивката в дясно, в посока Кулата, на международния път Е-79 преди Кресненското дефиле.

В симитлийско стопани извеждат конете си за ритуала на празника и в местността Св. Тодор край планинското село Брежани.

Ето го празника - всяка година, в събота, на Тородовден - на поляните между Крупник и Черниче:

Ей така пламна, стана на пепел цялата лошотия. Всичко лошо, което споделиха иначе с красивата кукла Масленица стотици благоевградчани и, споделено на листче, подмушнаха лошото в престилката на куклата. Това е поверието за празника. Споделяш това, което те е мъчило през последната година и от което искаш да се избавиш, пишеш го на листче и след това то изгаря. И го няма, край! Това е вярата на руските народи, които празнуват Масленица в прощалната седмица на нашите Сирни Заговезни. Рускините в Благоевград не пропускат година, в която да не се съберат за празника. Изключително гостоприемни домакини са на плаца на терминал Богдански край Благоевград. За „Добре дошъл“ всеки го черпят с палачинка и водка, сок или чай. След това е голямото общо веселие. Тук може да се намерят много руски стоки – книги, водка, традиционни за Русия храни. Тук са и уникалните кукли на талантливата бивша медицинска сестра Олга Матарова. Не липсваше обаче и българската скара с кюфте и кебапче и домашното вино на съпрузите на рускините.

Масленица е шарен празник за руската общност и за приятелите на руснаците, живеещи тук. Децата, а и майки и татковците им, се състезават в различни игри – дърпане на въже, ходене на кокили, обръщане на палачинка във въздуха… а най-добрите получават медали и петел – жив петел е голямата награда за победителя.

Всичката пъстрота е по обед, ранен следобед. На изключително хубаво време се радваха празнуващите тази година. На припек слънце, под топли лъчи и с помощта на клечка кибрит, на поляната на Терминала пламна чучелото, сбрало цялата лошотия. Когато лошото изгоря и стана на пепел, започна голямото прескачане на жаравата.скокът е към доброто, със здраве./agencia.bg