Благоевград – някога малко селище, днес областен център, университетски град, средище на културни, музикални и спортни събития от международен мащаб…
Югозападният университет “Неофит Рилски “ и Американският университет в България все повече се налагат в културния и обществения живот на града и носят славата му на най-младия университетски център. В града има още три висши училища: Колеж по туризъм, Колеж по икономика и мениджмънт и Медицински колеж. Отбелязваме го защото младите хора са белегът на Благоевград, една ярка отличителна черта.
Благоевград, разположен в непосредствена близост до Гърция и Македония, с наличие на съвременни транспортни връзки, богат със своите културни и исторически забележителности, с природните си красоти и лечебни минерални води, става все по-привлекателен за културен и екологичен туризъм, за летен и зимен отдих.
Едно от най-интересните кътчета, които заслужава да се видят в Благоевград е старинният квартал Вароша, разположен на левия бряг на р. Бистрица, в ската на Рила планина. Тесни калдъръмени улички с изцяло реконструирани и реставрирани къщи от двете им страни, с малки китни дворчета оформят квартала, любимо място за разходка на благоевградчани. Вароша се обособява като квартал на християнското население в града в края на ХVІІ в. Тогава българи от околните села, които се занимават със занаяти и търговия, се преселват в него, изграждат своите малки едноетажни къщички и заживяват в мир с турското население. Махалата се свързва с мюсюлманската част на града посредством три моста, днес разрушени. Има информация, че единият от тях е бил покрит и в него са се намирали множество дюкяни. Едва към средата на ХІХ в. започват да се строят по-големи, двуетажни къщи с типичната планова схема за възрожденския период на строителство – със стопански помещения в приземния етаж и жилищни – на втория. От този период са Мощанската къща, Диневата къща, Унчевата къща /Чорбаджигошевата/ и др. Цяла улица, наречена “влашката”, с големи двуетажни къщи, издигащи се от двете страни на тясна, калдъръмена уличка, чийто стрехи сякаш се сливат във висините, е унищожена в периода на голямото строителство за посещението на дипломатическия корпус и на това място са издигнати сградите на музея и младежкия дом.
Диневата къща днес е възстановена частна собственост. Тя е най-голямата къща в квартала. Принадлежала е на семейство власи, които напускат града. Къщата е двуетажна сграда с изба, със симетрична планово-пространствена схема и външно оформление в стила на следосвобожденската градска архитектура. На първия етаж има голям салон с жилищни помещения от двете страни и килери между тях. Широка стълба в дъното води до втория етаж, в който централно е разположен втори голям салон, а от двете страни – спални помещения. Външните стени на първия етаж са с каменна зидария, а другите са тухлени. Къщата е с голям двор-градина.
Мощанска къща е изградена е през 1888 г., според надписа на корниза на фасадата. Тя е също двуетажна сграда. Първият етаж е със стопански функции – вляво от входа е оборът, а в дясно е избата. Вторият етаж има голям салон, който заема по дължина цялото вътрешно пространство на етажа, издаден еркерно напред. От двете страни на салона са разположени гостни стаи, спални и помещение за приготвяне на храна. Таваните са дъсчени. Корнизът на външните стени е подчертан на фасадата от холкел, изписан с растителни орнаменти и панделки. Външните стени са от каменна зидария, а другите – паянтови. Къщата е общинска собственост.
Унчевата къща е възстановена частна собственост. Нейната вътрешна планова схема е както на Мощанската и Диневата. Това е родната къща на Коте Чорбаджигошев, виден общественик и участник в национално-освободителното движение. Той е един от основателите на горноджумайската българска община. Член е на комитета за подготовка на Априлското въстание. По време на временното руско управление в града е съветник в градската управа.
Къщата на Георги Стоилов също е възстановена частна собственост на неговите наследници. Г.Стоилов е първият кмет на Г.Джумая, а по време на Хуриета през 1908 г. е бил народен представител в Долната камара на турския парламент. Към момента къщата функционира като ресторант “12-те стола”. Тя се различава по своята вътрешна архитектурна схема от останалите, но с внушителния си обем и уютен двор, извисяваща се точно при входа на църквата, привлича вниманието на посетителите и буди респект.
Измирлиева къща е малка по обем, но е забележителна с факта, че е роден дом на Георги Измирлиев – Македончето, един от видните дейци на националното революционно движение, единственият революционер от национална величина, който градът дава на България. Къщата се свързва с “комшулук” откъм южната й страна с църквата. Тя е реконструирана след точно заснемане от специалисти преди да бъде разрушена от наводнението през 1954 г. В нея е пренесен и запазеният оригинал на дърворезбения таван от гостната стая, който е най-интересния архитектурен елемент. Къщата е исторически паметник на културата и е превърната в музей. В нея е изградена експозиция, представяща жизнения път и революционната дейност на апостола на Търновски революционен окръг при подготовката на Априлското въстание през 1876 г. На втория етаж е възстановен интериорът на къщата от края на ХІХ в. – обстановката, в която е живял и израснал Г.Измирлиев.
