716 участници събра Международен фолклорен фестивал на танцовите клубове „Шарена стомна“ в Добринище. Тридесет и три състава от Гърция, Македония, Сърбия и България ще показаха своя талант във фолклорно надиграване.

Фестивалът няма състезателен характер и е с цел да запознае гостите и участниците с фолклора на балканските народи, да създаде нови приятелства и да популяризира българските костюми, хора и танци. Специални гости на откриването бяха Банско Георги Икономов, Асен Кирицов и Петър Галчев, с официална покана от Китан Галчев и кметство Добринище.

Двудневният празник се радва на прекрасно време и чудесно настроение.

В двудневен дуел на "боговете" в планинското колоездене премина тазгодишното състезание, организирано от Велоклуб – Добринище и „Лайн Сикърс”. Организаторите представиха своите иновативни идеи за развитието на планинското колоездене и предложиха на участниците атрактивен маршрут, с дължина 3 км и 450 м денивелация.

Трасето беше осеяно със скокове и стръмни линии, което се оказа сериозно предизвикателство за състезателите. До финала достигнаха само най-смелите, които бяха наградени с медали и много предметни награди, предоставени от любезните спонсори.

Велоклуб „Добринище” благодари за подкрепата на Община Банско, която е и официален спонсор на събитието. Състезанието се осъществява и със съдействието на дирекция на Национален парк „Пирин” – Банско, Планинска спасителна служба-отряд Добринище и Държавно горско стопанство – Добринище.

Да потопиш китки във вода от росата, в Гергьовско утро да поръсиш за здраве… Един град в България, с всички свои жители, от пеленачета до старци, правят заедно най-големия и обичан пролетен празник – Гергьовден. Градът е Добринище, близо до Банско. Там възраждат една отколешна традиция в цялата й красота и самобитност – ритуала “Топене на китки”. Ритуал, свързан с пролетта, с новото начало и със здравите български корени. 

Празнуването започва вечерта преди празника, когато момите от четирите махали на града поставят китки в пълна с вода делва. Остават ги да пренощуват под цъфнал трендафил. През нощта възрастен мъж пази делвата, която се оставя под трендафил, за да не я откраднат ергените. В гергьовско утро с китките пръскат къщите си за берекет и благополучие на цялото семейство. На трендафиловото дърво, под което са нощували китките, ергени връзват гергьовска люлка за да люлеят момите. На обед се събират всички на площада, за да празнуват заедно. На богати трапези и с кръшни хора.

Пътешественици и планинари, два нови туристически маршрута в Пирин планина маркират за новия туристически сезон от дирекцията на парк „Пирин“. Те ще преминават през резерват „Юлен”. Там са характерните алпийски и високопланински екосистеми, неповлияни от човешки дейности има и опазени редки, застрашени и ендемични дървесни, растителни и животински видове.

 От пролетта можем да поемем по нови две пътеки в красотата на величествена Пирин. Хижа „Безбог“ – връх Полежан – хижа „Демяница“ – местността Демянишка поляна – това е единият вариант. Другия с прясна маркировка е хижа „Безбог“ – Десилишки циркус – хижа „Демяница“. Все от Безбог се поема. А до там – стигането е лесно. С кола до начална станция на лифта и после около половин час приятно пътуване на седалка. Ето и подробно описание на красотите по двете нови пътеки. Толкова подробно, почти научно:

Резерват „Юлен” попада изцяло в границите на Национален парк „Пирин”.  Релефът на района има добре изразени глациални (ледникови) и периглациални форми – т.нар. „овчи гърбици”. Основната скала е гранит. В изобилие са тук обитанията на водните духове – реки, потоци, езера, реки, водопади. На територията на резервата се намират езерните групи на Василашки, Типицки, Стражишки, Полежански, Десилишки езера, както и няколко отделни езера, даващи началото на много малки реки.

Пътеката  хижа „Безбог“ – връх Полежан – хижа „Демяница“ – местността Демянишка поляна е една от двете регламентирани със заповед № РД - 618/15.09.2017 г. на министъра на околната среда и водите пътеки, които преминават през резервата „Юлен”.  

Отправната точка на маршрута е хижа „Безбог“, до която можете да достигнете пеша, следвайки зелената маркировка от Добринище, с кола, карайки първо по асфалтов, а след това и по черен път или с въжената линия от хижа „Гоце Делчев“. От хижа „Безбог“ поемаме в посока юг, покрай Безбожкото езеро. След 30 минути изкачване се отклоняваме в западна посока и започваме изкачването към превала между върховете Безбог и Полежан. Достигайки го поемаме на юг и след няколко минути пред нас се открива красива панорама към един от най-големите цуркуси в Пирин, този на Попово езеро. За върха продължаваме на запад. Полежан (2850,7 м) е четвъртият по височина в Пирин. Старото име на върха е Мангър тепе, което идва от характерните каменни плочи, които покриват голяма част от върха. При движение по тях те издават характерен звук, наподобяващ този на „мангърите” – стари турски медни монети. От върха се откриват впечатляващи гледка към околните върхове, циркуси и езера. Пътеката продължава в западна посока към връх Газей и Газейския циркус, през който продължаваме да се движим в посока север-северозапад. Тесният, но много красив газейски циркус е оформен между стръмните склонове на връх Полежан и трудно достъпните била на Стражите и Ушиците на изток и Малък Полежан и Газей – на запад. В циркуса са разположени 5 красиви езера, между които най-високото и красиво е Горното Газейско езеро (известно още с името Дамата с кока). То се намира на 2642 м н.в. и е второто по височина между пиринските езера. Водите на езерата образуват буйната и пенлива Газейска река, която следваме по пътя ни за хижа „Демяница“. Спускането е стръмно и изморително, но удовлетворението от заобикалящите ни природни красоти потиска насъбралата се умора. След хижа „Демяница“ пътеката продължава до местността Демянишка поляна, откъдето можете да тръгнете по туристическата пътека маркира със син цвят до Банско.

И ако първата пътека е известна сред опитните планинари и запалените туристи, то туристически маршрут хижа „Безбог“ – Десилишки циркус – хижа „Демяница“, ще ви разкрие малко познати дивни красоти на резерват „Юлен”.

Начална точка на маршрута отново е хижа „Безбог“. Поемайки на северозапад-запад достигаме р. Десилишка, чийто ромон ще ни съпровожда в горещите летни дни в първото изкачване от маршрута. Достигайки до границата на резервата поемаме на северозапад, следвайки малкото поточе, което изтича от Плешивото езеро. То може и да не впечатлява със своите размери, но ще бъде приятна междинна точка за почивка, преди поредното голямо изкачване към превала между върховете Каймакчал и Голяма Стража. След изкачването следва голямо спускане към хижа „Демяница“ – нашата крайна точка. Маршрутът предлага близки панорамни гледки към върховете Безбожка тумба, Безбог, Десилица, Голяма стража и Каймакчал. Ще можете да се насладите на гледка към Василашки циркус, връх Тодорка и стърчащите зад тях мраморни Пирински гиганти върховете Вихрен и Кутело.

И двата маршрута изискват добра  подготовка, подходящо планинско оборудване и добро физическо състояние. Важно е да знаете, че при преминаването на тези маршрути е необходимо да спазвате някои основни правила, при движение в резерват.

• · Не се отклонявайте и не навлизайте в резервата
• · Не замърсявайте с битови и други отпадъци
• · Забранено е паленето на огън и бивакуването
• · Забранено е брането, събирането, отрязването, изкореняването или по друг начин на увреждането на екземпляри от растителни видове
• · Забранено е убиването, улавянето, преследването, обезпокояването или по друг начин на увреждането на екземпляри от животински видове.