Знаете ли как се е правела хартията? А знаете ли, че до Рилския манастир е пътувало влакче по теснолинеен коловоз? Може да научите от експонати в музей. Музеят на Балабановата фабрика в село Бараково. 130 метра от коловоза на някогашната рилска железница водят към музея на мукавата и теснолинейката към манастира.

Историята е събрана в две стари помещения на някога книжно-мукавената фабрика. И самите халета са едва, едва съхранени и с много усилия реставрирани.

До едното има паметни плочи с имената на много от цяла Европа, които са работили в Балабановата фабрика. А на стената на халето, където се пази историята за мукавата, е изрисувана картата на Европа и белязани всички страни, от където са идвали да се трудят тук. Балабановата фабрика е била най-голямата за времето, в началото на 20-ти век, на Балканския полуостров.

В музея историята разказва, ретроспективно, чрез експонати, събирани с години от Методи Панайотов, производството на хартия. Експозицията се допълва и от други старинни предмети и файтона на индустриалеца Иван Балабанов.

В съседство е музеят, който ще пази за децата на децата ни историята за Рилската железница. Подредена е цяла композиция, в автентичен вид, с локомотива, който е дърпал пътническите вагони от Кочериново, по теснолинейното трасе чак до Кирилова поляна.

Музеят е резултат от един цял живот с грижа за събиране, реставриране, документиране на всичко от Балабановата фабрика и Рилската железница. Експонатите за музея, който ще пази историята на мукавеената фабрика и теснолинейката, която е водила към Рилската света обител, са дългогодишна грижа, смисъл на живот и усещане за дълг на Методи Панайотов. Родом от село Бараково, чиито родители са работили дълги години там.

Как да стигнете до там? Хванете отбивката в дясно веднага след моста при село Бараково, в посока Кочериново. И карайте само направо. Около километър. Няма как да се объркате.

Музеят е отворен от лятото на 2017 година. На официалното откриване се събраха много хора, чийто живот е свързан с мукавената фабрика и рилската железница. Техни приятели, хора, които ценят труда на инициаторите за създаване на музей. На откриването бяха и Симеон Сакскобургготски със съпругата си.

Вижте снимки – какво ще гледате, ако отидете в музея:

Уникален древен манастир, събарян и опожаряван няколко пъти, но оцелял през вековете, привлича все повече туристи в полите на Малешевска планина. Емблематичният за община Симитли Тросковски манастир е от времето на Иван Асен II. До днес е запазена манастирската църква “Св. Архангел Михаил”.

Храмът е сгушен в полите на Малешевска планина в симитлийското село Брестово. Днес тук е запазена само църквата, част от манастирски комплекс, граден в началото на миналото хилядолетие.

Историята и преданията разказват... От този манастир преди векове започва събирането на дарения за изграждане на Рилския манастир. Преданията разказват, че градежът на църквата в Рилския манастир в първоначалния му вид е правен по макет на Тросковския манастир. От тук са пренесени и огромните казани за курбан, които и до днес ги има в манастира в Рилската света обител. Историята разказва, с доказателствени белези, че от тук, в Тросковския манастир е минавал и Левски.

Манастирът „Св. Архангел Михаил” е от началото на миналото хилядолетие. Манастирът, който носи името на Светеца е с хилядолетна история. Граден е по уникална технология през 1 149 година. Древните майстори споявали камъните с хоросан, напоен с мляко, а преданията от поколение на поколение в близкото село Сухострел, разказват, че в основите на манастира майсторите слагали още захар и яйца. Силното земетресение през 1904-та година изравнява божия храм със земята. Възстановен е с доброволен труд и дарения от местните веднага след опустошителното крупнишко земетресение. Иконостасът в църквата е почти на 90 години, съхранен в автентичния си вид и до днес. В светилището до скоро се е пазело и евангелие със сребърен обков. Не се знае от кога датира евангелието, изписано на руски език, но мистична сила го пази от фотографии. По заръка на дядо Натанаил обаче от скоро ценните църковни утвари в отдалечените храмове са на отговорно съхранение в митрополията.

Църквата в село Брестово е стопанисвана през последното столетие от потомци на свещеника, който отслужил първата литургия в новоизградената църква след 1904-та година. Днес се поддържа от миролюбиви християни в селата Брестово и Тросково. В навечерието на Архангеловден, село Брестово, иначе с 40-тина жители, оживява. Традициите са „съживени“ с особената подкрепа и специална грижа на местната власт.

Традицията повелява миряните да се съберат на църковен събор край храма в навечерието на Архангеловден, да запалят свещица за здраве и да хапнат вкусен курбан. По традиция с храмовия празник в село Брестово завършва годишния цикъл от църковните събори на открито в симитлийска община.