Античен печат от глина излезе още в първия ден от подновените археологически разкопки в Хераклея Синтика край с. Рупите, Петричко. Епиграфът Николай Шаранков от СУ "Св. Климент Охридски" разчете надписа върху него: "На Елий Лупус".

Според специалиста по класически езици и според ръководителя на разкопките доц. д-р Людмил Вагалински (НАИМ - БАН) собственикът на печата е бил наследник на римски ветерани, заселени по Средна Струма през първата половина на ІІ век.

Туристи ще могат да разглеждат римска баня на… крайпътна отбивка на новата магистрала Струма, точно при Благоевград. Това е част от античния град Скаптопара, който се показа в земята край село Покровник.

Спасени са римската вила и римската баня от античен Скаптопара край Благоевград. Откритите белези от античността ще бъдат консервирани и ще останат там, на мястото си. Църквата и гробницата обаче ще променят местонахождението си.

Предстои агенция „Пътна инфраструктура“ да стартира процедура за изготвянето на проект за консервация и реставрация на част от археологическите обекти с експозиционна стойност на магистрала „Струма“ край Покровник. Това е възможно след като агенцията получи от Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности.

Указанието обаче предписва преместване на римската фамилна гробница и раннохристянската църква от трасето на магистралата. На място ще бъдат запазени частите от римската вила и баня, които са извън трасето на магистралата.

След като проектът за консервация и реставрация бъде готов той ще бъде съгласуван от Националния институт за недвижимо културно наследство и положително становище ще трябва да даде и Министерството на културата. Строителството на Лот 3.1 от автомагистрала „Струма”, в участъка на археологическия обект, ще продължи след приемането на тези дейности от компетентните институции./ www.agencia.bg 

Една чудна местност в полите на Пирин, на днешния град Банско пази много интересна история за населяването на района още от времето на…траките. От недрата на „Св. Никола“ над Банско „извират“ все по- и по-интересни неща, които разкази за живота в района още от втори век. Населяването на днешно Банско още от II-ри век от заможни и знатни люде е доказано научно с хипотезата от голямото откритие през лятото на 2017-та година – плоча, пречупена на четири парчета. Археологическата находка е открита на 1095,8 м надморска височина в Северен Пирин от ръководителят на археологическите проучвания Владимир Баряков, заедно ученици и студенти, които заедно вече 11 години стъпка по стъпка разкриват древните потайности в местността „Св. Никола“.

Голямата находка, добре запазена керамична подова настилка в помещение, е открита на 3 метра дълбочина. На една от плочите, пречупена на четири, са забелязани латински курсивни букви, разчетени като PAIB. Ето какво казват учените за историята на Банско:

Съвсем наскоро един най-добрите български епиграфи – Николай Шаранков, е потвърдил научното заключение, че това е съкратено изписване на тракийското лично име Пайбес - PAIB(es) (б.а. – в античните текстове имената винаги са без последната буква). Интересно е, че Пайбес е рядко срещано име, характерно за югозападна Тракия и специално за долините на Струма и Места. Аналогични надписи са открити в Мелник, Серес, Амфиполис, Кавала, Драма, и Никополис ад Нестум до Гърмен и всички те са датирани II – III век, което означава, че и плочата на Св. Никола е от същия период. Друго доказателство в полза на тезата е това, че артефактът е изровен под слой, свидетелстващ за пожар, който е установено, че е от IV в.

Баряков допуска, цитиран от Банско утре, че вариантите са три – името може да е на майстора керамик, на ктитор или на собственика на дома. А която и от версиите да се приеме за вярна, не се променя изключително стойностният факт, че разкритото селище е населявано столетия и хората в нега са били заможни и проспериращи.

Находката от лятото на 2017-а е изключително ценна и защото оборва мненията на някои скептици, които досега твърдяха, че на обекта изникват римски охраняеми пътни станции за преход на войските от север на юг през Пирин и се потвърждава фактът, че тук е живяло уседнало местно тракийско население.

Припомняме, че артефактите, които буквално извират година след година на Св. Никола, датират улегнал живот от първите векове на новата ера – II – III, чак до ХVІІ, а много от материалите навеждат на една много по-далечна епоха – къснобронзовата и ранножелязната, което е краят на трето – второ хилядолетие преди Христа. Най-древният предмет, намерен тук, е бронзова фигурка, която е типично тракийско изкуство.

Благоевградчани са поели инициатива за подписка и протест срещу затриването на древното селище Скаптопара. То се намира между селата Покровник и Зелен дол, при село Мощанец и е открито при разкопки за магистрала „Струма“. Само че това е малко като след дъжд качулка. Инициативните граждани смятат, че магистралата, която ще минава оттам, ще затрие това древно селище. “За това нещо се знае още от 1973 година, когато са правени частични разкопки. Установено е, че там има нещо, но е спряно, категоричен е кметът на Покровник Методи Цонев.

Още преди 4 месеца от Агенция „Пътна инфраструктура“ оповестиха официално какво точно е открито. „Разкрити са останки от селище и некропол от късноримската и ранножелязната епохи, които попадат в обхвата на АМ „Струма“. Проучени са 9 жилищни и стопански сгради, както и 70 гроба.

Сградите са организирани в сложни, верижни комплекси и са били снабдени с канализационни и отводнителни съоръжения. Има запазени части от зидове с височина до 1,2 м, което свидетелства за монументалност на проучените комплекси.

Сред откритите археологически находки са керамика, стъклени съдове и гривни, пръстени, фибули /вид катарами/, обеци, инструменти, монети и др.“

„Не знам защо някой е учуден в момента при положение, че за да се заделят пари някой е знаел, че там има нещо.

Ние не сме против това да се строи магистрала. Но когато се знае, че отдолу има нещо и когато заделяш някаква голяма сума пари защо не са направени няколко варианта, за да се види какво правим, ако излезе нещо. Това не се знае от днес.

Да вземеш пари, а да нямаш варианти. Хората правят от керемидки история, а ние от историята правим керемидки“, негодува кметът Цонев./agencia.bg