Благоевградчани са поели инициатива за подписка и протест срещу затриването на древното селище Скаптопара. То се намира между селата Покровник и Зелен дол, при село Мощанец и е открито при разкопки за магистрала „Струма“. Само че това е малко като след дъжд качулка. Инициативните граждани смятат, че магистралата, която ще минава оттам, ще затрие това древно селище. “За това нещо се знае още от 1973 година, когато са правени частични разкопки. Установено е, че там има нещо, но е спряно, категоричен е кметът на Покровник Методи Цонев.

Още преди 4 месеца от Агенция „Пътна инфраструктура“ оповестиха официално какво точно е открито. „Разкрити са останки от селище и некропол от късноримската и ранножелязната епохи, които попадат в обхвата на АМ „Струма“. Проучени са 9 жилищни и стопански сгради, както и 70 гроба.

Сградите са организирани в сложни, верижни комплекси и са били снабдени с канализационни и отводнителни съоръжения. Има запазени части от зидове с височина до 1,2 м, което свидетелства за монументалност на проучените комплекси.

Сред откритите археологически находки са керамика, стъклени съдове и гривни, пръстени, фибули /вид катарами/, обеци, инструменти, монети и др.“

„Не знам защо някой е учуден в момента при положение, че за да се заделят пари някой е знаел, че там има нещо.

Ние не сме против това да се строи магистрала. Но когато се знае, че отдолу има нещо и когато заделяш някаква голяма сума пари защо не са направени няколко варианта, за да се види какво правим, ако излезе нещо. Това не се знае от днес.

Да вземеш пари, а да нямаш варианти. Хората правят от керемидки история, а ние от историята правим керемидки“, негодува кметът Цонев./agencia.bg

Нова изложбена зала в Археологическия музей Сандански ще разказва за града като е бил курорт още преди новата ера. От 4 декември, музеят временно ще затвори врати, поради започналия ремонт на втората изложбена зала. Реконструкцията на залата и новата временна експозиция ще  превърнат  музея в модерно средище на познанието за  историята на община Сандански. 

През 2015г.  по проект „ Зората на християнството“, реализиран от Община Сандански бе извършена цялостна реконструкция на сградата на музея. Според зададените дейности, ремонтът на втора експозиционна зала е планиран за следващ етап, който се изпълнява в момента. 

Фондовете на музея съдържат хиляди експонати от праисторията  до средновековието, но до настоящия момент, те са познати само на кръг от тесни специалисти.  Младият екип специалисти в музея са се заели да променят това.

На първия етаж на музея, жителите и гостите на града ще могат да видят живота в Партикополис през раннохристиянската епоха. Епископ Йоан, строителят на базиликата, чрез интерактивно представяне, ще разкаже на посетителите за строителите на града, новата християнска религия и живота на гражданите.

На втория етаж са обособени две самостоятелни пространства, където ще бъдат експонирани артефакти от праисторията до средновековието. Гостите на музея ще се потопят в ежедневието на древните жители на града, ще се насладят на прекрасните статуи на езическите богове и ще разберат как е протичала търговията в античния Партикополис. 

Екипът на музея е подготвил още много изненади за посетителите. Защо градът е бил наричан курорта на римските ветерани и други интересни факти ще научите след официалното откриване през януари 2018 година.

 „Археологическият музей дълги години беше длъжник на жителите и гостите на гр. Сандански. Наблягаше се на археологическите проучвания, а се забравяше музейната, популяризаторската и образователната дейност на музея. Надяваме се, с новата временна експозиция и прилагането на образователни програми да успеем да променим това. За нас е важно, не само да покажем бита на древните жители, но и да помогнем на всеки посетител да интерпретира експонатите, чрез своя личен опит и да провокираме любопитство за повече знания. Целта ни е да дадем цялостен и атрактивен отговор на въпроса, най- често задаван от посетителите: Защо трябва да ме интересува това?

С подкрепата на Община Сандански се надяваме да разрешим и друг дълго неглижиран проблем – опазването на движимите културни ценности от фондовете на музея“,  сподели директорът на музея Антон Ковачев.

Реставрираната история за винопроизводството и богатите търговци в древността. На могилата в равнистия терен на селището, някога на кръстопът и кипящо от живот, археолозите намират ценни белези за историята. Всеки с интерес към история и археология с очи може да види бъчвите от едно време, винарната в крепостта, даже скилитка чесън открили археолозите при проучването на терен. Все още ги има и белезите на античната технология на винопроизводство - с дървени преси са смачквали гроздето, по глинена тръба минавало виното и се събирало в делви. Има останки от култивирано грозде.

През късната античност (IV-VI в. сл.Хр.) по долината на река Дренковска е минавал един от пътищата свързващи долината на Струма с долината на Вардар. Може би този път е бил важна пътна артерия, свързваща селищата от поречието на Струма с големия административен център Пауталия  (дн.Кюстендил ). Потвърждение за това дава квадратната сграда с отбранителни полукръгли кули в четирите ъгъла, намираща се южно от Дренково. Отбранителното съоръжение е било свързано с охраната на пътя, от археологическите проучвания е установено, че то е използвано и през средновковието (IX-X в.).

Днес сградата е почти изцяло реставрирана, като е превърната в обект за културно-исторически туризъм.

Какво още можете да видите наоколо?

Освен стари, полурухнали къщи, запазили живописа на живота едно време, в землището на Дренково са открити и останки от селище, датирано също от късната античност. Доказателство за средновековния живот на селото е старата църква в гробищата. За жалост този твърде интересен в архитектурно и художествено отношение паметник е напълно занемарен и се руши безпощадно.

Други християнски култови обекти в землището на Дренково са останките от средновековен манастир „Св. Георги“ и оброк „Св. Петка“ с руини от стара църква.

Действащата селска църква „Св. Димитър“ е строена в доста по-късен период – края на XIX в.

Дренково е на 16 км от Благоевград по пътя за границата с Македония. Постоянно населени са само няколко къщи в пръснатото по махали село.

Районът на днешното Дренково е населяван от най-дълбока древност. Свидетелство за това е намиращото се в местността „Гърлешките ниви“ (1 км южно от селото) праисторическо селище.

До крепостта се стига много лесно. Съвсем в началото на селото е, стига се с кола, по асфалтов път.