Отрупани маси с кестенови изкушения събраха на празник стотици гости в Брежани. А симитлийското село от години се хвали с най-сладките кестени. Всяка година дамите на селото изненадват с кулинарното си майсторство като превръщат брежанските кестени в кулинарни творения. Тази година присъстваха и традиционни, вкусни ястия от още три планини. Кулинарната изложба събра вкус и аромати от Пирин, Рила, Влахина и Малешевска планина.

Тържествен звън огласи село Брежани. За десета поредна година празникът започна с неповторимото ухание на печените брежански кестени на Марчело Канестрели, богата трапеза и вкусен хляб.

А празник без веселие не може. В програмата се включиха ансамбъл „Веселие“, МФГ „Веселие“, децата от КУД Гоце Делчев, Република Северна Македония, „Огражденска четворка“ и оркестър „Щуро маке“ със солисти - Ирина Паскалева и Здравко Георгиев.

С  празника се популяризират кестените, мотивират се хора и институции за възстановяването на кестеновите гори, които в последните години търпят поражения от болест по кората на дърветата.

За юбилейното издание председателят на сдружение „Хора и Традиции“ Румяна Панова заедно със Снежана Стоименова подариха почетни плакети на приятели и организатори на това прекрасно събитие – кметът на Община Симитли – Апостол Апостолов, кметът на Брежани – Благой Стефанов, Райна Гюрова, Катя Лулейска и Зенил Реджепов – председател на КУД Гоце Делчев, Република Северна Македония.

Логодажките баби скриха шапката на учени от БАН със своите гозби, пише Агенция БГ. Оризник с кисело зеле и пръжки, домашно сиренце, пърженица с чушки и урда, традиционен зелник и какви ли не още вкусотии сътвориха майсторките на Логодаж. Десертът „Гол делия“ с тиква пък впечатли и изуми учените. А учените от БАН начело с доц. д-р Ана Кочева ще правят кулинарна карта. Били много впечатлени от говора в Логодаж, още повече, че Логодаж има и издаден речник на говора на селото и са най-близо до автентичния фолклор с диалекта си. Именно и заради това се свързали със секретарката на читалището Дафинка Бойчева. И на място с песните и танците на самодейния състав записали рецептите на автентичните ястия и направили видео. А логодажките баби не се посрамили, напротив запретнали ръкави, развъртели точилки, облечени в традиционни носии.

И не само ги нагостили добре, но им и попели, а историите, разказани на автентичен говор, създали още по-приповдигнато настроение на срещата. А гостите не си тръгнали без да опитат и от логодажкото вино, като си взели и за из път от него. Обещали си и други срещи. Логодажките ястия ще бъдат включени в дигитална кулинарна езикова карта на България. С нея характерни особености на българските диалекти се оглеждат в традиционни за съответния регион рецепти за ястия и напитки. Целта е да се събуди интерес към автентичната кухня върху цялата българска езикова територия. С това учените от БАН се надяват за възстановяване на производството на автентични български ястия и напитки.

Напоследък кулинарният кръгозор на българина се разшири неимоверно, опознахме какви ли не чужди рецепти и блюда, понякога до такава степен, че забравихме родното. Затова обръщат поглед назад, за да видим с какво са се хранили нашите предци. Експедициите, които правят, са малко по-различни от обичайните теренни проучвания, защото заснемат целия процес на приготовление на едно ястие, в който информантите им го представят на техния диалект. Върху картата ще има и звук, и видео, и голяма галерия от снимки, а който иска да приготви нещо от онова, което вижда, би могъл да го прави едновременно с източниците. Тоест ще бъде нещо като езиковедска и кулинарна енциклопедия „на живо“.