От понеделник археолози захващат южната част от римската крепостна стена в Хераклея Синтика. Разкопките се подновяват с допълнителните средства, отпуснати от правителството за „един от най-значимите археологически обекти“ у нас, както се казва в решението на Министерския съветою още от 9-ти май, пише agencia.bg .

„Крепостната стена е защитавала централния площад, жилищата и светилищата по южния склон на хълма Кожух“, коментира ръководителят на разкопките в Рупите, Петричко доц. д-р Людмил Вагалински. „Засякохме я в края на май тази година с контролни траншеи в частен парцел. Тя е изградена старателно от ломени камъни и хоросан, измазана е и отвън. Запазена е много добре, извисява се на цели 3,70 метра над тогавашния терен. Дори голямата приливна вълна на река Струмешница вследствие на силното земетресение в края на IV век не е успяла да я разруши.“

Екипът на доц. д-р Вагалински вече е проучил друг участък от стената – по югоизточния склон на Кожух, още през 2007 г. Знае се, че тя е била изградена през II – началото на III век. През 2012 г. са изследвани жилищните и занаятчийските помещения по южния склон на хълма, опожарени вследствие на вражеска атака в края на III век. От нападението е останал и веществен спомен до наши дни – внушителна каменна бойна топка.

За първи може да видите един древен град по залез слънце и през нощта. Градът е Хераклея Синтика край Петрич, а възможността е в нощта на музеите – на 19-ти май, събота. В много градове в страната се провежда Нощ на музеите. Но само край Петрич в Хераклея Синтика нощта ще бъде по-различна - под блясъка на звездите.

Има много какво да се види там. Също така изящен 50-сантиметров торс на божество беше открит още в началото на подновените разкопки на Хераклея Синтика на 30 април. Главата на мраморната статуя липсва, а лявата ръка е свита в лакътя и прибрана към тялото. Първите предположения са, че вероятно става дума за римска скулптура на Аполон или на Хермес, но екипът тепърва ще търси точни аналози. Сигурно е само, че тя е преизползвана за градежа на късноантично стълбище в града.

От Агенция.БГ припомнят- преди дни правителството отпусна 100 хиляди лева за продължаване на археологическите проучвания в античния град Хераклея Синтика в местността Рупите край Петрич.

Очакват се и други интересни находки през новия археологически сезон, след като проучванията на Хераклея Синтика в местността Рупите бяха възстановени на 30 април и ще продължат до края на май с финансиране от община Петрич. Екипът учени от Националния археологически институт с музей при БАН /НАИМ/ под ръководството на доц. д-р Людмил Вагалински ще съсредоточи работата си в източната част от форума, около открита миналата година сграда. Дотук за нея е известно, че през V в. е била преустроена в раннохристиянска църква.

Още при миналогодишните разкопки беше потвърдена хипотезата, че Хераклея Синтика е била селищният център на Средна Струма за повече от 700 години ‒ от втората половина на ІV в. пр. Хр. поне до втората половина на V в. сл. Хр. Намереният късноелинистически надпис доказа, че в града е имало театър. Стана ясно и че в северния край на централния площад са били построени работилници за обработка на метал, а след големия пожар в края на III в. са били издигнати още 15 помещения с цветна мазилка и мраморна облицовка. Някои от тях са били използвани като светилища – включително на Немезида, богинята на възмездието.

Археолозите намериха и следи от две силни земетресения – едното след 388 г., придружено от мощна приливна вълна на близката река Струмешница, а второто някъде около 425 г. , погребало окончателно надеждите на хераклейците за възстановяване на града.

Освен запазените части от сгради за разцвета на Хераклея Синтика преди катаклизмите свидетелства и една масивна златна плетена верижка, открита при миналогодишните разкопки./ www.agencia.bg

Една чудна местност в полите на Пирин, на днешния град Банско пази много интересна история за населяването на района още от времето на…траките. От недрата на „Св. Никола“ над Банско „извират“ все по- и по-интересни неща, които разкази за живота в района още от втори век. Населяването на днешно Банско още от II-ри век от заможни и знатни люде е доказано научно с хипотезата от голямото откритие през лятото на 2017-та година – плоча, пречупена на четири парчета. Археологическата находка е открита на 1095,8 м надморска височина в Северен Пирин от ръководителят на археологическите проучвания Владимир Баряков, заедно ученици и студенти, които заедно вече 11 години стъпка по стъпка разкриват древните потайности в местността „Св. Никола“.

Голямата находка, добре запазена керамична подова настилка в помещение, е открита на 3 метра дълбочина. На една от плочите, пречупена на четири, са забелязани латински курсивни букви, разчетени като PAIB. Ето какво казват учените за историята на Банско:

Съвсем наскоро един най-добрите български епиграфи – Николай Шаранков, е потвърдил научното заключение, че това е съкратено изписване на тракийското лично име Пайбес - PAIB(es) (б.а. – в античните текстове имената винаги са без последната буква). Интересно е, че Пайбес е рядко срещано име, характерно за югозападна Тракия и специално за долините на Струма и Места. Аналогични надписи са открити в Мелник, Серес, Амфиполис, Кавала, Драма, и Никополис ад Нестум до Гърмен и всички те са датирани II – III век, което означава, че и плочата на Св. Никола е от същия период. Друго доказателство в полза на тезата е това, че артефактът е изровен под слой, свидетелстващ за пожар, който е установено, че е от IV в.

Баряков допуска, цитиран от Банско утре, че вариантите са три – името може да е на майстора керамик, на ктитор или на собственика на дома. А която и от версиите да се приеме за вярна, не се променя изключително стойностният факт, че разкритото селище е населявано столетия и хората в нега са били заможни и проспериращи.

Находката от лятото на 2017-а е изключително ценна и защото оборва мненията на някои скептици, които досега твърдяха, че на обекта изникват римски охраняеми пътни станции за преход на войските от север на юг през Пирин и се потвърждава фактът, че тук е живяло уседнало местно тракийско население.

Припомняме, че артефактите, които буквално извират година след година на Св. Никола, датират улегнал живот от първите векове на новата ера – II – III, чак до ХVІІ, а много от материалите навеждат на една много по-далечна епоха – къснобронзовата и ранножелязната, което е краят на трето – второ хилядолетие преди Христа. Най-древният предмет, намерен тук, е бронзова фигурка, която е типично тракийско изкуство.

Благоевградчани са поели инициатива за подписка и протест срещу затриването на древното селище Скаптопара. То се намира между селата Покровник и Зелен дол, при село Мощанец и е открито при разкопки за магистрала „Струма“. Само че това е малко като след дъжд качулка. Инициативните граждани смятат, че магистралата, която ще минава оттам, ще затрие това древно селище. “За това нещо се знае още от 1973 година, когато са правени частични разкопки. Установено е, че там има нещо, но е спряно, категоричен е кметът на Покровник Методи Цонев.

Още преди 4 месеца от Агенция „Пътна инфраструктура“ оповестиха официално какво точно е открито. „Разкрити са останки от селище и некропол от късноримската и ранножелязната епохи, които попадат в обхвата на АМ „Струма“. Проучени са 9 жилищни и стопански сгради, както и 70 гроба.

Сградите са организирани в сложни, верижни комплекси и са били снабдени с канализационни и отводнителни съоръжения. Има запазени части от зидове с височина до 1,2 м, което свидетелства за монументалност на проучените комплекси.

Сред откритите археологически находки са керамика, стъклени съдове и гривни, пръстени, фибули /вид катарами/, обеци, инструменти, монети и др.“

„Не знам защо някой е учуден в момента при положение, че за да се заделят пари някой е знаел, че там има нещо.

Ние не сме против това да се строи магистрала. Но когато се знае, че отдолу има нещо и когато заделяш някаква голяма сума пари защо не са направени няколко варианта, за да се види какво правим, ако излезе нещо. Това не се знае от днес.

Да вземеш пари, а да нямаш варианти. Хората правят от керемидки история, а ние от историята правим керемидки“, негодува кметът Цонев./agencia.bg