Как са се обличали древните човеци, знаете ли? Средновековно облекло, въоръжение и снаряжение показаха на семинар в Югозападния университет „Неофит Рилски“. Лектори на „Средновековно облекло и въоръжение“ бяха Калина Атанасова и Жасмин Първанов – представители на Сдружението за възстановяване и съхранение на българските традиции „Авитохол“. Те поставиха акцент върху изворите, по които правят своите възстановки.

Представителите на „Авитохол“ разказаха как се е променило облеклото и въоръжението през вековете и показаха облекло на простолюдието, войните и аристократите. Лекцията и възстановките предизвикаха голям интерес не само сред академичната общност на ЮЗУ „Неофит Рилски”, но и сред граждани на Благоевград. Голям интерес бе породен и у студентите, изучаващи дисциплини, свързани със средновековната епоха в отделните специалности „Културология”, „История” и „Мода”.

За тях бе особено важно да видят Средновековието през друг ъгъл, извън теоретическата част и книгите, да се „докоснат” до бита и всекидневието на средновековния българин. Представените възстановки на облекла, въоръжение и снаряжение бяха от Първото и Второто българско царство. Събитието бе организирано от Факултета по изкуствата и Студентския клуб „Проф. Иван Дуйчев“.

Празникът е общ, национален, на всички, навсякъде. Може обаче някога да решите да почетете героите освободители в Благоевград. Защо на 3-ти март в Благоевград? Защото тук пътят а почестите към героите освободители е различен. А и много друго има какво да видите в града, наблизо. Следвай СТРЕЛКИТЕ – виж в Стрелка.БГ какво можем да видиш в Благоевград, какво ще ти хареса в района.

За Националния празник в Благоевград - Цял военен батальон се събира на площада, но за кулминацията на честванията. Иначе големият празник български започва със звън на камбани в двора на църквата „Въведение Богородично“ в Благоевград. С отслужване на панихида за загиналите за Свободата и полагане на цветя на паметния знак на Майор Орлински, който е в двора на църквата. От там тръгва и пътят към почестите и преклонението към безсмъртните, дарили ни свободата на родителите ни, на нас и децата ни. Шествието стига до градинката пред централния вход на стадион “Христо Ботев”, където се състи ритуал по полагане на цветя на паметната плоча в чест на посрещането на руските освободителни войски. Тържествено шествие минава по емблематичната улица „Трети март“, за да достигне до площад „Македония“. Признателни благоевградчани, официални лица, обикновени граждани и, радващо, много деца са предвождани по традиция от Представителен духов оркестър на Сухопътни войски. Паралелно шествие пък тръгва към площада на Гоце Делчев от Съдебната палата- с ученици, предвождано от Детски духов оркестър. Двата лъча се събират на площадното пространство пред паметника на Гоце.

Тържествената програма е с издигане на националния флаг на Република България от Военно формирование 26 400. Отслужване на молитва за благоденствие от свещеници от благоевградския храм „Въведение Богородично“, полагане на венци и цветя пред паметника на Гоце Делчев, в знак на признателност към всички герои, борили се за свободата на българския народ. Деца традиционно припомнят славни моменти от живота и делото на националните герои с рецитал на едни от най- силните, патриотични и отличаващи се български стихотворения. Силни думи на официални лица отекват на площада. А финалът е винаги за емблемата на Пиринския край Ансамбъл „Пирин“.

Нещо много интересно за всеки, който има и арменска кръв…и не само. Хачкар могат да видят и гледат с особен интерес всички с арменско потекло, които идват в Банско. Каменният кръст се извисява точно на центъра на града. Подарък е на Банско от Армения и може да се види от 2017 година. Точно тогава, когато Банско чества 105 години от Освобождението на града, е открит и паметникът Хачкар (в превод от арменски - Каменен кръст). Паметникът е с формата на кръст, като в основата му са вградени безсмъртните Яворови слова „Братя, хвърляйте фесовете. От днес сте вече свободни българи”.

Защо в Банско? Тези, които са вдигнали паметника Съюза на арменците в България казват: заради общата съдба и Пейо Яворов. , че защото имаме сходна съдба. Да дарят паметник на Банско точно за историческия празник на освобождението е избор на българските арменци с оглед на сходната съдба на двата православни народа с общ поробител, както и свързващото звено - Пейо Яворов, голям приятел, както на Банско, така и на арменския народ.

Светилище, белязано от историята от преди 35 века… Божествена земя, пропита с история, разказваща за пътя на виното и историята на цивилизацията, а за някои – дом на предците. Това е местността Св. Мина край село Мечкул, община Симитли. Ей там, най-отгоре е, ако погледнеш от ниско долу от Кредненското дефиле, където са бреговете на Струма. Място, пропито с много история, неизучена, неизследвана. Знае се само по предания и легенди, че мястото е свещено, магнетично. Там нагоре има подредени камъни… легендите разказват, че камъните са редени от титаните по заповед на Зевс. От там е минавала турската поща, пътят на виното, на цивилизациите… Там има и скален провал. Ако се промушиш в посока запад-изток, ставаш чист и пречистен. А слънчевия часовник, от който останки има все още, е бил по-точен и от Григорианския. По това време два са били слънчевите часовници в България – единият в центъра на Плиска, другия там, горе, високо край Сенокос. Увековечено е мястото и със стихове от майстора на мерената реч Христо Смирненски, разказват местните в Мечкул и Сенокос.

Мнозина, които не знаят това – само са дочували, че мястото е българският Стоунхендж……

По вековна традиция жителите в община Симитли почитат празника на Св. Мина- Светеца на желанията и късмета. Наследниците на Топаловия род от симитлийското село Крупник дават курбан за здраве и късмет в местността Свети Мина в подножието на Пирин. Крупничани, техни приятели, жители на селата Сенокос, Мечкул, Ракитна, Брежани се събират по традиция на празника на Св. Мина, в едноименната местност в землището на село Сенокос. Защото тук са им корените. В тази местност преди десетилетия е имало голямо селище, от тук са минавали кръстоносните походи, римските и тракийските пътища (преди да се „пробие” Кресненското дефиле едва през 1870 година), турската поща, от тук е минавал и пътят на виното. Пустите западни склонове на Пирин, във височините над Струма в началото на дефилето, някога са били плодородни лозови масиви.

За активния живот и делото на предците в този район в Симитлийска община разказват много легенди и богато историческо наследство, което с точност не е разчетено и до днес. Наследството в планината показва, че е имало римско светилище, а каменните фигури, съхранени до днес, показват трона на Марко Кралевики, застъпник на българите пред османците. Сред фигурите могат да се различат и образите на братята първоучители Кирил и Методий, образи на животни, сред които и скалният масив Чучулигата с провалище между каменните блокове, през което и днес хората се промушват за очистване от зли сили и помисли. Тук е и каменната плоча, запечатала стъпката на Крали Марко. Легендите разказват, че тези скални масиви са редени по заповед на Зевс от титаните. И дори мистично да звучи, местните казват, че това място е със силно енергийно поле, което ги „притегля” за празник край оброчището.

И до днес симитличани се събират за празника на Св. Мина в едноименната местност. Традицията не е прекъсвана повече от 100 години. От 1912-та, когато е опожарено селището. Тогава населниците в Бакър Амин вдигат челяд, домашните животни и дребна покъщнина и се заселват в днешно Крупник. Преселниците от опожареното планинско селище пускат корени в Крупник, които са най-големите родове в селото и до днес. В местността Свети Мина по западния склон на Пирин планина наследниците на родовете Ваканини, Теови, Новакови, Ананиеви... се събират всяка година на 11.11. – денят на Светеца на желанията и късмета- Св. Мина.

Преданията разказват, че в тази местност някога са се организирали и дегустации на вино. В местността край плодородните лозови масиви в планината, изкоренени през 1918-та година, край параклиса на Св. Мина, който днес е бетонна стряха на два метра височина, но всеки припалва свещ на празника с вяра и надежда. И днес съборът край параклиса е своеобразна дегустация на вино.