Изображение на тракийски конник откриха при разкопките на форума на Хераклея Синтика край с. Рупите, Петричко. Става дума за глазирана теракота от III в., частично запазена. „Макар и много рядко, Херосът е представян с броня, замахващ с копие в дясната ръка. Днес от очите са останали само празни дупки, но самият факт, че някога са били инкрустирани, говори за специално отношение – досега не сме намирали такава теракота тук, на Хераклея Синтика", коментира ръководителят на разкопките доц. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН).

Херосът е най-масовото култово изображение в римска Тракия - полубожество, свързвало света на живите с този на мъртвите.

Изображение на Александър Велики се разкри при почистването на фрагмент от глазирана купа, намерен вчера при разкопките на форума в Хераклея Синтика край с. Рупите, Петричко. Върху релефния профил на царя се различава скалп на лъв вместо шлем, защото е представен като митичния герой Херакъл – епоним на античния град. „Известни са и други подобни изображения на Александър Велики – коментира ръководителят на разкопките доц. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН). –

"Знае се, че е бил едва 16-годишен, когато през 340 г. пр. Хр. е потушил въстание на медите в района на Средна Струма. Те са били наскоро покорени от баща му Филип ІІ и се разбунтували, докато той обсаждал Перинт и Византион. Синът се справил с бунта и вероятно именно тогава основал Хераклея Синтика в земите на синтите, съседи на медите. Купата датира стратиграфски в средата на ІІІ век сл. Хр. Знаем от надписи и монети на Хераклея Синтика, че жителите на града са продължавали да държат на своите корени и през римско време – още една причина да има изображение на Александър Велики върху предмет от това време.”

Министерство на културата осигури финансиране за извършване на разкопки в местността Долно Градище край с. Микрево, община Струмяни. Проучване на терена ще се направи от Национален археологически институт с музей към БАН. Теренното проучване започна след дългогодишно прекъсване на Раннохристиянската базилика в местността. Първоначалните проучвания започват през 1996 година и с известни прекъсвания продължават и през 2005-2008 година.

Проучванията са на юг от сградата на базиликата, като основната цел е да бъдат разкрити евентуални прилежащи и помощни помещения до храма, които са подпомагали дейности, свързани с църковните служения и обреди. Възможно е да бъдат разкрити и останки от гробове, и погребани духовни лица до стените на храма, каквато е раннохристиянската практика.

Проучванията на терен започнаха вчера с ръководител на разкопките бившият директор на музея в Сандански Владимир Петков и бившата шефка на музея в Благоевград д-р Христина Цонева.

Лазерно сканиране на хълма Кожух в местността Рупите край Петрич прави екипът на доц. д-р Людмил Вагалински. То показва две аномалии. Едната вероятно е крепост, а за другата археолозите се надяват да е театърът на Хераклея.

„Изглежда като добре защитено от природата място, допълнително укрепено. Възможно е там да е ранният акропол на Хераклея Синтика, издигнат при основаването на града през втората половина на ІV век преди Христа. С д-р Надежда Кечева от секцията за “Интердисциплинарни изследвания и Археологическа карта на България” на НАИМ-БАН тълкуваме втората аномалия с повече уговорки, но се надяваме това да е театърът на града. Ще опитаме да поверим и двете аномалии още тази есен – чрез археологическо теренно ГИС издирване и чрез разкопки“, коментира доц. д-р Людмил Вагалински, ръководител на обекта в Рупите, Петричко.

Въздушнотото лазерно сканиране (LiDAR) използва дължини на вълните основно в инфрачервения диапазон на електромагнитния спектър, като събира 3D данни за състоянието на земната повърхност. Изключително полезно е при територии, трудни за наблюдение (основно гористи райони, какъвто е хълмът Кожух), поясни д-р Кечева./ agencia.bg