В сърцето на Разлог, там, откъдето тръгват ежегодно на първи януари групите чауше за Старчевата, сътвориха още една арт инсталация, която кореспондира с другата инсталация "Разложкото хоро".

Направена е от майстора на ковано желязо Костадин Стоилов, който отново подари на Разлог композиция, която пресъздава духа на града, тясно свързан с миналото и традициите. Типичните за разложко кукери са представени с внушителните костюми, с високите конусовидни шапки, които надвишават човешки ръст.Така - хорото и чаушето правят мост, през който ще преминават стотиците чауше, моми и момци - пазители на традицията - за Старчевата - на армане!

Прекрасното арт пано е поставено на емблематично място - срещу дома на културата - Читалището, и на мястото, което е сбор за махалите преди да тръгнат да поздравят града на Старчевата, и да покажат, че е дошла новата година. Като символ на град пазител на традициите, по идея на Община Разлог майсторът е поставил и звънците, които са мелодията на разложката душа.

Логодажките плетачки на уникалните красиви дантели ни канят да плетем с тях. Те поканиха и още една пазителка на традициите - Дешка Кротева от Разлог. За пореден път отвори врати работилницата за дантели в  Читалище „Иван Чаушки 1934” в благоевградското село Логодаж. А Дешка изяви желание да се научи. Гостоприемните баби веднага я поканиха на гости. Те ще я учат на дантели, тя ще им разкаже как успява да превърне родното си село Горно Драглище в Разложкия край в малка столица на селския туризъм.  Също така ще обменят и рецепти, тъй като и двете села са включени в кулинарната карта на България. А тези дантели се срещат само в Кюстендилско и Берово, Македония. Бабите предават на внуците си занаята. 82-годишната Веселина Бойчева е главният майстор на дантелите, която учи внучката си.

Най-важното е да има хора, които да продължат традицията  и занаята. Това е дантела, тя не се плете, а е шита дантела, която се прави с шевна игла и обикновен конец, обясни секретарят на читалището Дафинка Бойчева.  Дантелите могат да бъдат в различни цветове, като основният цвят е белият. Трудно е, изисква много време, като една якичка се прави за три дни.  Самата дантела има приложение и в модата, в съвременните тоалети.  Могат да се направят яки, ръкави, платки на рокли или блузи, покривки за маси и други. За Дафинка дантелите не са отживелица, напротив, модерни са и има интерес от млади хора. Всеки, който има желание, може да посети работилницата.

А бабите от Логодаж вече са известни не само у нас, но и в чужбина. Миналата година IT специалист от Симитли отведе в благоевградското село Логодаж дузина българи, гастарбайтери в Дъблин, да се учат да шият дантели, да играят хора и да готвят местни манджи. Слави Бегов живее и работи в Ирландия и преди 5 г. в Дъблин основава група за български народни танци „Хляб и сол“. Впечатлен от ТВ предаване за местната „Работилница за дантели“, преди 3 г. за първи път се запознава с логодажката фолклорна група и става техен верен фен.

А логодажките гозби вече са и в кулинарната карта на България. Благоевградското с. Логодаж, Банско, Горно Драглище, Якоруда и Долно Дряново попаднаха в уникалната дигитална кулинарна карта, изработена от екип на БАН с ръководител доц. д-р Ана Кочева.

Курортното градче, което събираше хиляди туристи от много държави, от всякъде, обединяващи ги любовта към сноуборда и карането на ски. Сега е под карантина – затворена е снежната перла, но те не губят вяра и надежда, че скоро това ще премине..

Банскалии  дадоха тон на традицията, с която да изгонят злото. Традициите с дълбоки корени и вековни чанове огласиха курортния град.

Банско има вяра, надежда и упование. Банско е било, е и ще пребъде - още по-хубаво, още по-сплотено, още по-привлекателно! Звънът на църковните камбани и хиляди звънци от чардаците на банските къщи възвестиха това на света! Всяка вечер в 19 ч., когато звездите изгреят над величествения Пирин, банскалии ще дрънкат звонци, църковните камбани ще огласят любимото Банско в знак на вяра им, че ще излезнат от това изпитание още по-силни и единни!

Всяка вечер звън на църковните камбани и хиляди хлопки от чардаците ще огласяват Банско!

В първия ден от новата година традициите оживяха в Петрич. 11 станчинарски групи, в които бяха около 1 500 участници, които се включиха в тазгодишното издание на игрите. Станчинари гониха злите сили с изпълнение на характерни русалийски танци, маски, персонажи. Така създадоха за поредна година неповторима атмосфера за жителите и гостите на община Петрич. А всяка група разполагаше с 20 мин. за представяне на сцената. Хиляди бяха публика на прекрасната им изява.

На първо място бе класирана станчинарската група на кв. „Дълбошница“ с р-л Иван Яръмов, на второ място станчинарска група „Братя Соколови“ с р-л Симеон Соколов, на трето място станчинарска група кв. „Казармите“ с р-л Алеко Трайков. Те ще получат плакет и диплом от Община Петрич. Връчени по традиция бяха и шест специални награди. Приз „Най-малък участник“ беше присъден на трима участници в игрите, които бяха на възраст 45 дни, 2 месеца и 3 месеца.

Наградата за най-възрастен участник получи 80-годишният Иван Митов от групата на кв. „Виздол“. Награда за най-добра маска получи групата на кв. „Поляните“ с р-л Георги Петров, за най-добър персонаж отличието е за група кв. „Виздол“ с р-л Димитрина Спирова, за най-добро представяне на русалийски игри бе отличена групата на кв. „Център“ с р-л Николай Василев, за най-добре представени обреди и обичаи наградата получи група кв. „Шарон“ с р-л Никола Хаджиев. Те ще получат плакет и грамота. Класирането подреди компетентно жури в състав: доц. Петър Петров, гл. ас. Румен Дешев, етнологът Борислав Мутафчийски, д-р Кирил Алексиев- директор на Регионален исторически музей, Румяна Хаджиева- етнограф.