Логодажките плетачки на уникалните красиви дантели ни канят да плетем с тях. Те поканиха и още една пазителка на традициите - Дешка Кротева от Разлог. За пореден път отвори врати работилницата за дантели в  Читалище „Иван Чаушки 1934” в благоевградското село Логодаж. А Дешка изяви желание да се научи. Гостоприемните баби веднага я поканиха на гости. Те ще я учат на дантели, тя ще им разкаже как успява да превърне родното си село Горно Драглище в Разложкия край в малка столица на селския туризъм.  Също така ще обменят и рецепти, тъй като и двете села са включени в кулинарната карта на България. А тези дантели се срещат само в Кюстендилско и Берово, Македония. Бабите предават на внуците си занаята. 82-годишната Веселина Бойчева е главният майстор на дантелите, която учи внучката си.

Най-важното е да има хора, които да продължат традицията  и занаята. Това е дантела, тя не се плете, а е шита дантела, която се прави с шевна игла и обикновен конец, обясни секретарят на читалището Дафинка Бойчева.  Дантелите могат да бъдат в различни цветове, като основният цвят е белият. Трудно е, изисква много време, като една якичка се прави за три дни.  Самата дантела има приложение и в модата, в съвременните тоалети.  Могат да се направят яки, ръкави, платки на рокли или блузи, покривки за маси и други. За Дафинка дантелите не са отживелица, напротив, модерни са и има интерес от млади хора. Всеки, който има желание, може да посети работилницата.

А бабите от Логодаж вече са известни не само у нас, но и в чужбина. Миналата година IT специалист от Симитли отведе в благоевградското село Логодаж дузина българи, гастарбайтери в Дъблин, да се учат да шият дантели, да играят хора и да готвят местни манджи. Слави Бегов живее и работи в Ирландия и преди 5 г. в Дъблин основава група за български народни танци „Хляб и сол“. Впечатлен от ТВ предаване за местната „Работилница за дантели“, преди 3 г. за първи път се запознава с логодажката фолклорна група и става техен верен фен.

А логодажките гозби вече са и в кулинарната карта на България. Благоевградското с. Логодаж, Банско, Горно Драглище, Якоруда и Долно Дряново попаднаха в уникалната дигитална кулинарна карта, изработена от екип на БАН с ръководител доц. д-р Ана Кочева.

Дадоха старт на XIX-ия Международен фестивал на планинарското и екстремно кино в читалище „Никола Вапцаров” в Банско, пише Агенция БГ. Събитието ще срещне публиката с най-добрите и актуални приключенци и екстремни личности в света и събира световния елит на outdoor активностите. Програмата на фестивала включва 15 мотивационни презентации и работилници от чуждестранни и български гости.

В приветствието си при откриването, кметът на Община Банско Иван Кадев пожела успех на организаторите на Банско Филм Фест, които са селектирали впечатляващи заглавия. „Вярвам, че ще продължите да работите за утвърждаването му като най-мащабния филмов фестивал за екстремни спортове, планини и приключения не само в България, но и в Европа, а защо не и с по-сериозни заявки” , каза кметът.

Тази година Банско Филм Фест ще продължи до 24 ноември. В програмата на фестивала са включени 100 филма от 35 държави. В съпътстващата програма има изложби, демонстрации и специални акценти.

Ден преди официалното откриване започна специалната програма за деца – БанскоФилмФест KIDS.

Президент на Международното Жури е екстремната режисьорка, алпинистка и пътешественичка Елиза Кубарска от Полша.

Първи кулинарен фестивал си направи гоцеделчевското село Баничан на Малка Богородица, пише Агенция БГ. Празникът е посветен на прочутия в региона баничански воден лук и местния специалитет огледна баница. Огледна баница - така са наричали баницата, която в миналото невестите са правили за семейството на своя бъдещ жених в село Баничан. Каква е тя, как се прави, какво има в специфичния й пълнеж и каква тайна информация дава? Баничанският лук е основна съставка в огледната баница. Когато родителите на момчето идвали на оглед (сгледа) в дома на момичето, тя ги черпела с тази баница.

За гостите от България и чужбина организаторите от читалище „Изгрев“ бяха подготвили изложби базари на селскостопанска продукция, кулинарни специалитети от Беласица, Пирин, Родопите и Рила.

Специално участие във фестивала в Баничан взеха учениците от ПГ по МСС “П.К.Яворов”, гр. Гоце Делчев и гостите от Югоизточен район на Република Северна Македония.

Гостите на празника имат възможност да се насладят на изпълненията на самодейни фолклорни групи от региона. Сред тях бе и самодейната група към Народно Читалище "Иван Чаушки 1934" от благоевградското село Логодаж, водени от читалищния секретар-библиотекар Дафинка Бойчева. Село Баничан е известно с хубавата си минерална вода, красивите везани пищюмали (престилки), баничанския кромид лук, множеството щъркели, които гнездят в селото и могат да бъдат гледани в реално време през камери в интернет, както и добродушните магарета в специално изградения за тях Приют край селото.

Хранилището на традициите, културата, самодейността – читалището – българският културен институт без аналог в света влиза в ЮНЕСКО. Фолклористът и публицист Димитър Тренчев съобщава за вписването на читалището в листата на ЮНЕСКО, уточнявайки че номинацията на българското читалище е била утвърдена на приключващата днес в Южна Корея последна за 2017-та сесия на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО.

„Националните културни експерти все още не са приключили сесията си и новината още не е отразена на сайта на ЮНЕСКО, но пак там, според така наречения „регистър на добрите практики“ нашето читалище вече е част от световната културна съкровищница.“- емоционално отбеляза наблюдателният български фолклорист.

Освен делото на предшествениците и съвременните културни достижения на тружениците от над 3500 читалища Тренчев не пропусна да отбележи и днешния конкретен принос за световното признание.

„То е на две българки, които изведоха поантата на световното признание. Първата е експертът от българското Министерство на културата д-р Силва Налбантян-Хачерян, която подготви безупречното номинационно досие на българското читалище, представяйки същността му на културно явление без аналог в света и дейността му на институция със завидно минало и перспективно бъдеще. Втората е доскорощният генерален секретар на ЮНЕСКО проф. Ирина Бокова, която базирайки се на официалните си правомощия и неофициалните си контакти постигна всичко, каквото можа за България – не като административен лобизъм, а като диалогичен патриотизъм.“ – отбеляза заслугите на българските експерти Тренчев./ agencia.bg