Паркът на мечките край Белица. Точно на входа ни посреща Рада. Тя е от най-старите мечоци в парка. Прави замайващи погледа от повторение стъпки по две, три в ляво и дясно. В притеснителна продължителност. Оказва се, че това е своего психическата й травма от времето, когато е била танцьорка. Прави толкова движения в страни, колкото е позволявала дължината на синджира й едно време.

При мечоците, по обезопасени за посетители тунели, разходката е само с гид. Но си заслужава. Ще разберете куп интересни факти за мечките и тяхното минало. Например, че продължителността на живот на мечките в естествена среда е 20-25 години, а в паркови условия могат да доживеят и до 50. Защото се полагат и медицински грижи, ако се налага и лечение, освен това им е сигурна храната. В естествена среда мечоците умират и от неспособност да си набавят храна. Мечките в парка ядат дори и сладолед в летните жеги.

След разходката при мечоците, ако искате да опитате от „мечия сладолед”, например, можете. Предлагат го в BBQ, наблизо до парка на мечоците. Заслужава си да се отбиете. На паркинга има табела, че е на около 400 метра пеша.

Табела с обозначение за BBQ, на 300 метра има и на асфалтовия път, точно преди да поемете по черния път.

Препоръчително е да вземете колата си, за да не изкачвате 400-те метра до паркинга обратно, след като сте се нахранили. А със сигурност има какво вкусно да хапнете: боб на гърне, пъстърва, която преди да я метнат на скарата, виждате как плува. Там, на течаща вода, където чака пъстървата, се студи и бира, а домакините са изключително гостоприемни и сговорливи.

Къде е паркът на танцуващите мечки?

От отклонението на главния път Разлог – Якоруда, е 17 километра. Поемате отклонението към Белица, прекосявате града и продължавате право към мечките. Има достатъчно обозначителни табели, които помагат по пътя. От всичките 17 километра, три са по черен, но добре поддържан път. Последните три километра до мечия дом. Неасфалтираната отсечка е абсолютно безпроблемно проходима. Трасето се минава с бавна скорост, но не си и заслужава бързо каране, защото гледката встрани, навсякъде е замайващо красива: меки гънки на Рила планина.

Кога да отидем?

Разбира се, когато са будни. Когато спят зимен съм, просто са си в хралупите. Мечките в парка край Белица, бивши танцьорки се радват на изключителен интерес. В пиковите дни през парка минават по 300, 400 посетители.

Много, различни, малки, млади и възрастни… това са посетителите в парка. Лятото е пиковият сезон. Защото е жега, а там при тях, при Рада, Маринка, Наташа, Стефка, Боби, Рико е хладно. Поне с десетина градуса по-малко е жегата отколкото където и да е другаде. Те са там, в планината. Това е една от причините мястото да е привлекателно за посетители. Освен, че мечоците са интересни за гледане, още по-интересна е историята им, която разказва приветлива млада дама. Тя посреща на входа и води през тунела на мечия дом. За около половин час оглеждате мечоците и разбирате какво ли не за тях. Входът е шест лева. Мечките приемат гости от сутрин до към 5 следобед.