В сърцето на Мелник, между спиращите дъха пясъчни пирамиди на един хълм стои църквата „Св. Антоний“ и смирено наблюдава града. До нея се стига по много интересна уличка. Тя е стръмна и тясна , минаваш покрай висок зид от камъни, който е впечатляващ и като направиш два, три завоя пред теб се показва храмът. Когато го гледаш изпитваш букет от емоции, но най-вече смирение, а обърнеш ли се назад – виждаш Мелник почти от птичи поглед. Чувстваш, че ще полетиш, чувстваш се извисен, но не само духовно, а и физически.

Интересно местно предание разказва, че навремето с молитвите си Св. Антоний Велики, на когото е посветен храмът, многократно лекувал душевноболни и обладани. За целта използвали и запазената дървена колона с железни вериги, на която връзвали болните. Все още е запазена вързаната на дървена колона верига, която е предназначена за болните, които са по-буйни.

Точно пред стълбите на храма има чешмичка, която ще утоли жаждата ти и ще те прочисти. На нея има и надпис с послание, което със сигурност ще те докосне, а то гласи: „Велик подвиг за човека е покаянието за своите грехове пред Бога и очакването на изкушения до последния дъх!“ – Св. Антоний Велики. Точно пред църквата има и пейки, на които можеш да седнеш и смирено да наблюдаваш прекрасната църква.

Църквата е паметник на културата с национално значение и е част от културно-историческия резерват „Мелник – град-музей“. Храмът е еднокорабна базилика, едноапсидна, с женско отделение (галерия) откъм западната страна. Строен е вероятно през 1869 г. Архитектурното начупване на линиите на храмовите стени се дължи на прилежащите отдолу улици, с разположението на които строителите на храма са се съобразявали. С кривината на постройката, храмът е уникален в България.

Изписването на църквата е извършено през 1881 г. от мелнишкия зограф Лазар Аргиров. Основните мотиви са: колони и провиснали завеси, цветя, херувими, серафими и ангели. Интерес представлява рисуваният дървен иконостас с резбовани двери, както и изображението „Св. Богородица – Ширшая небес“ в олтарната апсида. Царският ред на иконостаса е майсторски изработен от съвременен художник – доказателство за съществуването на зографи, които и днес създават образи, издържани в най-добрите традиции на православната иконография.

Малко по-нагоре от „Св. Антоний“ по същата пътечка се намира Болярската къща. Позната още като Укрепената къща или Византийската къща тя е един от най-забележителните паметници на средновековната жилищна архитектура в България. Къщата е била обитавана до началото на XX век. След западането на града е изоставена и е в руини. Руините й са наистина красиви и подтикват въображението да се развихри, да си представиш каква е била в обитаемия си период. Къщата е разположена на един от мелнишките хълмове. Било е истинско предизвикателство да се издигне такова съоръжение от нищото и то на толкова денивелиран терен.

Църквата „Св. Антоний“ и Болярската къща се намират на 10 минути пеша от центъра на града. За тях се тръгва нагоре към историческия музей. След като минеш мостчето, продължаваш още малко нагоре и от лявата страна ще ги видиш – има и указателна табела, по която ще се ориентираш.