Някога създаден като единствена българска махала, през Възраждането приютявал просветителите, днес пази историята и я разказва на посетители. Старият квартал на Благоевград - „Вароша“.

Чистите калдъръмени улички с бели каменни къщи от времето на Възраждането приличат на декор от исторически филм. Посетителите са обгърнати от идилията на старинната атмосфера, сякаш именно те са героите в тази кинолента.

Първото споменаване на селището срещаме в османски документ от 1502 г. Думата „вароша” идва от прабългарски и едно от многото ѝ значения е „стар град”. През периода XVI - XVIII век това е единствената българска махала в града, която се състои от около 150 – 200 семейства. През Възраждането „Вароша” приютява най-добрите учители и дейци на културата от региона, които участват активно в революционните борби на българите. Единствената запазена къща с художествена орнаментика в квартал „Вароша“ е Мощанската, изписана е и годината на нейното построяване – 1888-а.

Един от най-интересните паметници тук е църквата “Въведение Богородично”. Строежът й започва през 1840г. През 1879 г. българите в Джумая канят зографи, които да изпишат стените на храма в духа на традицията. През 1888-89 г. е завършена цялата декорация.

През 80-те години на ХХ век община Благоевград реставрира квартала, защото къщите са почти разрушени от времето. Външният им облик обаче е запазен. Днес кварталът е обявен за културен паметник, а къщите се използват за обществена дейност. Те помещават галерии, работилници, центрове по изкуства и ателиета. Така, докато в една къща деца танцуват и пеят, то в друга майстор прави тъпани и обувки за танци.