Всъщност оригиналът на светинята е на сигурно място в Рилската света обител. Но абсолютно негово копие, със златен обков има в църквата "Св. Архангел Михаил" в село Крупник. Там, където е било….някога. И не само копието на златното Крупнишко евангелие заслужава да се отиде да се види. Самата църква е уникална. Тя е точно в центъра на село Крупник, най-многолюдното село в симитлийска община. Тя е единствената куполна, кръстокуполна и корабна. Това е впечатляващата й архитектура, а фасадата й е в топли медни багри на стените и купола.

Църквата „Св. Архангел Михаил” в село Крупник е единствената в България кръстокуполна и корабна. Тя е строена през 1935-та година от майстор Раденко, родом от кюстендилското село Трекляно. Храмът е осветен на 21 ноември 1935 година от Неврокопския митрополит Борис. Иконите и стенописите са от 1935 година, дело са на майсторите от банско-разложката школа. През 1985 г. е облицован отвън с нареченски бигор, придаващ му жълтеникав цвят. Построена през втората половина на 19-ти век и е паметник на културата. Храмът е трикорабна псевдобазилика, балкон, притвор и външна галерия.

По традиция на Архангеловден, край храма в центъра на селото се събират стотици миряни. Архангеловден е най-подходящият ден да видите богатството и респекта на храма, ще се докоснете до духа на празника в селото, ще хапнете вкусен курбан… Но не само. Винаги можете с приведена глава да пристъпите в храма…  

От скоро църквата пази и копие на ценната църковна реликва – Крупнишкото Евангелие. То е дарение от известни фамилии от симитлийското село. Велик и Златка Топалски и Ласко и Надежда Лазарови дариха копие на обкова на Крупнишкото евангелие от 1577 г. Обковът на евангелието е от злато, направен по поръчка на Ласко Лазаров специално за църквата. Ценната вещ се откроява с дълбок релеф и масивност. Това е едно от най-старите евангелия в България, изработено през 1577 г. от самоковски златар.

Доказателство за активната и на голяма висота книжовна дейност, протичала в Крупнишката епископия, е Крупнишкото евангелие - среднобългарски писмен паметник от началото на XVI век. Съдържа 357 листа с текста на четирите евангелия, предисловията на Теофилакт Български, кратък месецослов и таблици за разпределението на евангелските четива през годината, написани с красив кирилски уставен шрифт. Сцената на Христовото разпятие е изкована на предната корица и е рамкирана с изображения на няколко светци, например Йоаким Осоговски, Иванилски и Прохор Пчински, на евангелистите и седмина от апостолите. Възкресение Христово е представено на задния обков, обградено от символите на тетраморфите и някои светци, например Сава Сръбски и Симеон Сръбски. Смята се, че четириевангелието е изписано в молдо-влахийски скрипторий, но не се изключва и вероятността евангелието да е сътворено в самия Крупник”.