А в петък вечер сме „В очакване на Годо“. Спектакълът е на театър „Азарян“ и се играе от 18.00 часа на Голяма сцена на ДТ „Никола Вапцаров“.

Различен поглед за важни теми от живота показаха в театъра в Благоевград с „Разделям двойки по домовете“ и „Лоши деца“. Режисьорското решение на проф. Здравко Митков, допълнено от сценографията и костюмите на Петър Митев, превода на Снежина Русинова-Здравкова и актьорската игра на Искра Донова, Михаил Билалов, Николай Луканов поднесоха една провокативна вечер, част от театралния фестивал „Тара-ра-бумбия“. Съвременната френска комедия (с номинация за награда Молиер), чието заглавие копира длъжностната характеристика на Ерик (Михаил Билалов) създаде много усмивки, но и размисли в зрителите. Пиесата постави акцент върху съвременните отношения между половете. Сюжетът завихри героите във фарсов танц между истини и лъжи, тайни и откровения. Представлението постави въпроса дали спестяването на истината, или откритостта наранява повече.

В късната постановка, Театър „Реплика“ представи спектакъл,а по едноименната пиеса на румънската драматуржка Михаела Михайлов в превод на Лора Ненковска „Лоши деца“. Публиката видя вплетени и документални текстове от интервюта на учители, родители и деца. Акцентът е спектакъла бе поставен върху насилието в училище, като обществена болест. Екипът на представлението въвлече зрителя не само като свидетел, но и като участник в живота на една учителка, майка и дете.

В петък вечер „В очакване на Годо“ - пиеса, написана от нобелиста Самюъл Бекет, е под режисурата на Деян Донков. Сценографията и костюмите са дело на Чавдар Гюзелев, а музика на Калин Николов. В ролите жители и гости на Благоевград ще видят Деян Донков, Иван Бърнев, Цветан Алексиев, Калоян Трифонов, Мартин Цолов.

Представлението е вдъхновено от огромното влияние, което работата и приятелството с проф. Крикор Азарян са оказали върху театралното присъствие на Деян Донков. На сцената, като Владимир ще излезе самият режисьор и актьор, който дели сянката на едно изсъхнало дърво с Иван Бърнев като вечно питащия Естрагон. 

„В очакване на Годо“ е една от най-знаменитите драматургични творби на всички времена — пиеса от въпроси, които се разпадат, както се разпадат и възможните отговори. А смисълът? „Винаги намираме нещо, за да си даваме вид, че съществуваме“ — заявява един от героите в пиесата на Самюъл Бекет (1906–1989), носител на Нобелова награда за литература.