Или... Защо църква и държава спориха за Добърската църква? 

Църквата си взе Добърската църква. Уникалната ниска, вкопана църква в планинското село край Разлог няма да е под егидата на Националния исторически музей като изключителна културно-историческа ценност, за нея ще се грижи и стопанисва Българската православна църква. Години наред църква и държава спорят за статута на ценността. Последната дума в спора даде Върховният касационен съд. В решението на Върховния касационен съд обосновано се оспорва аргументът, че след като е обявена за културно наследство с национално значение, църквата е собственост на държавата и се управлява от нея като филиал на НИМ. Решаващо се оказа обстоятелството, че по документи с такъв статут е само иконостасът на църквата, на не и целият храм. В годините, когато храмът се третираше като държавна собственост, НИМ разкри и две щатни бройки за стопанисването на църквата и посрещането на туристите. Какъв ще бъде достъпът на туристи занапред ще реши Неврокопска епархия, след като в близките седмици тя получи църквата в свое владение, пише църковното издание Двери.

Църквата „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е със статут на архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност от Средновековието с категория „национално наследство“. Собствеността е на Българската православна църква.

Храмът е построен в началото на 17 век с дарения и доброволен труд на добърчани и те грижовно са го поддържали повече от три столетия и половина, докато е „национализиран“. Поради неголемите си размери църквата е отесняла на замогналите се в средата на 19 в. жители на Добърско и те си построяват до старата нова, по-голяма църква, посветена на Сретение Господне, където и досега Неврокопският архиерей по традиция служи всяка година.

Средновековната църква „Свети Теодори“ (с празници съответно на 8 и 17 февруари и на Тодорова събота) е един от най-ценните у нас образци на църковната архитектура, но също така и едно от най-посещаваните места в района заради уникалните си стенописи. Най-известна е сцената „Преображение Господне“, която хората популярно наричат „Иисус Христос в ракета“. Всъщност става дума за традиционния начин на изобразяване на Иисус Христос в нетленната светлина на Преображението на планината Тавор.

Наполовина вкопана в земята, църквата като архитектурен стил е малка трикорабна базилика. Дълга е 8.37 м., широка 6.50 м. и с най-висока част 5.20 м. Храмът е известен с впечатляващите си богати стенописи – над 460 изображения, някои от които нямат аналог.

Официално приетата година на построяването на църквата е 1614-а, но голяма мраморна плоча, вградена в олтара на храма, свидетелства, че това е станало пет века по-рано.