Патриоти от Крупник, живеещи на улицата, наречена на Апостола на свободата празнуваха заедно и Свободата на България. Навръх националния празник на България, наред с почитането  на всички герои, стопаните от улица „Васил Левски” в село Крупник събраха приятели, близки и роднини, посрещнаха много гости за „Зимния празник”. За пета предна година местните правят голяма трапеза, а отец Величко отслужи литургия и благослови жителите от улицата, носеща името на великия българин, дал живота си за свободата на Родината.

Местните в Крупник от ул. „Васил Левски“ се славят като най-задружни. Преди години силно се обединили с идеята на 19-ти февруари да почитат паметта на Апостола на свободата- Васил Левски, който е и патрон на улицата им, да направят общо събиране на съседи и приятели. Тази година малко закъснели, решиха празника да бъде на най- голямата дата за България-трети март.

Всяка година организаторите са по-креативни, по-инициативни, всяка година с по-голям мерак се подготвя „Зимния празник“. Трибагреници красяха улицата, портрет на Дякона стои закачен пред магазинчето на Весков, което е по средата на улицата. Кметът на Крупник Иванка Чакалска  сподели зимния празник на местните от ул. „Васил Левски“. На празника имаше и жива музика, а весела томбола с малки награди за спомен от празника има винаги в програмата. Кръшни хора местните виха до късно вечерта, въпреки лекия дъждец. Заря, подарък от кметицата, обагри небето над Крупник. / simitli.info

Евросело шашнаха и с Йордановския ритуал. В Черниче кметът нагази във водите на местната река, а всички, посмели да се намокрят и да се борят за кръста, бяха с „униформи“. Фланелки „Аз обичам Черниче“ сложиха 30-тина мъже. Повечето от тях се състезаваха и за кръста, улови го Петър Чифлигарски. И след това всички се хванаха на мокро хоро в реката, а водачът бе с националния тибагреник. Както традицията повелява, с кръста късметлията ще мине през цялото село. А събраните средства от  даровете на миряни ще бъдат дарени за нуждите на селото от каквото и естество да бъдат те.

Уникален бе Йордановден и в друго село в Симитлийска община в Полена късметлията, уловил богоявленската светиня е… голям късметлия. Вади кръста за пети път. Той е 29- годишният Мирослав Синтюков.

По-познат, но винаги интересен е Йордановден и в най-многолюдното село в симитлийско – Крупник. Там вярващите скачат в шадравана. При фонтана точно пред черквата попа хвърля кръста на Богоявление. Тази година го улови младо момче, абитуриент. Филип Самарджийски бе с най-голям късмето от 15-тината, влезли в шадравана. А ритуалът е там, след като преди години светинята се загубила в реката край селото.

В Брежани пък кръстът отскочил към брега на местната река.

Късметлиите на Йордановден тръгват с Богоявленския кръст по домовете. Въпреки че е събота, традицията в Симитли се пази. Въпреки че е почивен ден, вратите на общината бяха широко отворени и традицията не бе нарушена. Първо се влиза в общия дом, в общината. Там Марио Илиев го посрещнаха кмета Апостол Апостолов, там бе и синът му, депутата Стефан Апостолов, който е голям приятел на късметлията, уловил кръста на Йордановден.

Обиколката с кръста на Йордановден започна от общинската администрация и кметския кабинет, ще мине през всяка къща./agencia.bg

В студен декември, навръх снежен Никулден миряни се събират при стара църква край Симитли.  Всеки, дошъл да почете празника, идва в храма с дар и пара. Даровете, събрани на Никулден, се разпродават на търг с наддаване към края на празника – така повелява традицията там. Тама наддават за буркан мед до над 100 лева. И парите остават за храма. Така всяка година старата църква се укрепва, реставрира, с доброволен труд и дарения от миряни. Иначе е много стара с много интересна история.

Църквата „Св. Николай” е в махала „Овнарска”, над симитлийския квартал „Ораново“. Градена през 1866 година. Преданията разказват, че храмът е граден от жена от селото, която намерила голямо богатство. И дарила необходимото за изграждане на Божи храм в тогава многолюдната махала на селото. Някога там е имало около 150 къщи, училище, а днес постоянните жители са само 6-7 възрастни баби и дядовци.

През 1886 година има данни, че църквата за първи път е посетена от митрополит. В последните години беше обновен покривът на храма, важен за опазване  на стенописите, има и  голям железен кръст най-горе на ниската стара черква. А влезеш ли вътре старостта, историята са навсякъде и респектират.

Празникът се почита с литургия, отслужена от отец, храната е постна, плюс риба на жар. А студеното декемврийско време предполага смелчаците, празнуващи Никулден на открито, да се греят с младо вино на дълга трапеза под навеса на църквата. 

На малка Света гора под Пирина започва да прилича вече община Симитли с нейните многобройни православни стари и новопостроени храмове и параклиси, които продължават да се умножават. Броят им сега надхвърля 30, а по идея на общинската управа повечето от тях вече имат и нощно осветление, като символ на неугасващата светлина на божията сила и вяра, разказа пред репортер на БТА кметът на Симитли Апостол Апостолов.

Така те са видими отдалеч, кръстовете им греят ярко и вечер, когато тъмнината обгърне малката община, разположена между четири планини край Струма. Храмовете са и в населените места, и в близките им и по-далечни околности. Накацали са и по зелени поляни под короните на вековни дървета на мястото на стари оброчища и свети места, белеят по хълмовете и стръмните възвишения на Пирин, Рила, Малешевска и Влахина планина, които се спускат към долината на Струма, преди спокойната река да се разлудува между скалистите брегове на Кресненското дефиле.

Последният параклис, който освети Негово високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим, се намира в село Полето и носи името на Свети Георги Победоносец. Тържественият ритуал бе извършен в деня, когато Българската православна църква почита Свети Климент Охридски. Точно преди две години владиката направи и първа копка на новия божи дом в Полето. Инициатор и главен ктитор на родолюбивото и боголюбиво начинание е местният жител Георги Григоров. Така той е изпълнил заръката на покойната петричка пророчица Ванга да има в Полето и храм с името на Св. Георги. А в градежа с доброволен труд и средства се включват много още негови земляци.

Неотдавна бе издигнат и 22-метров православен кръст под връх Кръста в Пирин, докъдето преди близо 140 години са достигнали руските войски по време на войната, донесла освобождението на България. Внушителният християнски символ привлича вниманието отдалеч, свети ярко и нощем. Той със сигурност ще привлича и занапред като забележителност край село Мечкул пътуващите по сегашния международен път за Кулата и София и по автомагистрала "Струма" в района край Кресненското дефиле, убеден е общинският кмет Апостолов.

"Сигурен съм, че много туристи ще искат да се отбият през пътния възел за Мечкул, да видят какво има там, да се запознаят с местните природни и културни забележителности, да научат интересни исторически факти, допълни той. За националния празник Трети март, който отбелязваме винаги с посещение на това свято място от години, смятаме да изградим и параклис "Св. Александър Невски" и целият този малък комплекс да бъде тържествено осветен.

Нашият земляк Георги Костурков - Джордж, който всяко лято в последните години идва в родното си село Полето от далечна Австралия, където е изградил името си на талантлив скулптор, в момента изработва много интересна композиция, кръстена "Община Симитли". В нея отделните елементи са посветени на общинския център Симитли и на всички останали населени места с техните забележителности. Тази атрактивна композиция ще бъде разположена на открито до вр. Кръста. Пътят там минава и покрай параклиса "Св. Мина" и други интересни и приятни места, където човек може да се отбие", каза Апостолов. Той увери, че общинската управа ще продължи усилията си за съхраняването и популяризирането на културно-историческото наследство.

Кметът на общината се надява да дойде по-скоро и времето да се направи пътят Симитли - Пехчево с контролно-пропускателен пункт на българо-македонската граница, който ще оживи още повече и несъмнено ще се отрази на развитието на туризма и в района на запад от Струма. А там са и неповторимият природен феномен Коматинските скали, както и много още интересни за посещение места като Тросковския манастир - вековна православна обител, откъдето според преданията са минавали и Свети Иван Рилски, и Левски, и други личности, свързани с българската история.

Емблематичен за община Симитли и традициите на местните хора е кукерският фестивал, който ежегодно всяка втора събота на януари събира хиляди участници от района, областта и всички краища на страната. Подготовката за неговото 15-о издание в началото на 2018 г. отдавна е в ход.

"Най-интересното при нас е, че не ние търсим участниците, а участниците търсят нас, коментира общинският кмет. Към момента са получени заявки от над 15 групи, които досега не са участвали. Само по себе си това говори, че фестивалът набира сам скорост, без да го тласкаме изкуствено. Чисто и просто хората виждат, че той се прави така, както традициите го изискват, че с него искаме да съхраним българските обичаи, традиции и дух, историята на България. И от цялата страна много хора искат да дойдат и да станат част от него."

А за огромния мерак, с който и децата, и възрастните от община Симитли се готвят и се включват в кукерските дефилета, Апостолов смята за излишно да говори. Достатъчно е, отбелязва той, на 1 януари да видиш какво се случва във всяко населено място, за да разбереш, че това е част от същността на хората в Симитлийско и тяхната вярност към родовите корени и традицията. Вълнението и радостта обхващат всички, когато кукерите със страховитите маски и тежките звънци разтърсват земята, прогонвайки злите сили, отбеляза кметът.

Специфично продължение на тази традиция са и кукерските курбани през лятото, които кукерските групи организират във всяко населено място. "Наречени са "От хората за хората", защото всяка група връща по този начин жеста към хората, които са ги посрещнали и дарили, които са дали от сърце кой какво може на 1 януари", обясни кметът.

По-голямата част от курбаните се правят през месец август, защото има все още доста местни жители, които работят в чужбина и тогава са във ваканция. Няма кукерска група при нас, която да не прави такъв курбан "От хората за хората". Така се събират, за да се видят и да се повеселят заедно хората от целия квартал или село, да се почувстват отново като една общност.

"Просто това е нещо уникално и впечатлява всеки външен човек, когато види за какво чудо става въпрос и най-вече, че това си им идва отвътре на хората, каза още кметът. Не го правим ние, общината, ние помагаме, но основно хората го искат и правят. Не го ли искат хората, насила нещо не може да се направи", категоричен е Апостолов.

"Направихме много неща, но има още много да направим за съхраняването и популяризирането на културно-историческото наследство в общината, за да стане тя още по-привлекателна", коментира общинският кмет. А на въпроса - какво са за него Симитли и общината, отговорът му е лаконичен: "Всичко, община Симитли е моят живот"./ БТА