Светилище, белязано от историята от преди 35 века… Божествена земя, пропита с история, разказваща за пътя на виното и историята на цивилизацията, а за някои – дом на предците. Това е местността Св. Мина край село Мечкул, община Симитли. Ей там, най-отгоре е, ако погледнеш от ниско долу от Кредненското дефиле, където са бреговете на Струма. Място, пропито с много история, неизучена, неизследвана. Знае се само по предания и легенди, че мястото е свещено, магнетично. Там нагоре има подредени камъни… легендите разказват, че камъните са редени от титаните по заповед на Зевс. От там е минавала турската поща, пътят на виното, на цивилизациите… Там има и скален провал. Ако се промушиш в посока запад-изток, ставаш чист и пречистен. А слънчевия часовник, от който останки има все още, е бил по-точен и от Григорианския. По това време два са били слънчевите часовници в България – единият в центъра на Плиска, другия там, горе, високо край Сенокос. Увековечено е мястото и със стихове от майстора на мерената реч Христо Смирненски, разказват местните в Мечкул и Сенокос.

Мнозина, които не знаят това – само са дочували, че мястото е българският Стоунхендж……

По вековна традиция жителите в община Симитли почитат празника на Св. Мина- Светеца на желанията и късмета. Наследниците на Топаловия род от симитлийското село Крупник дават курбан за здраве и късмет в местността Свети Мина в подножието на Пирин. Крупничани, техни приятели, жители на селата Сенокос, Мечкул, Ракитна, Брежани се събират по традиция на празника на Св. Мина, в едноименната местност в землището на село Сенокос. Защото тук са им корените. В тази местност преди десетилетия е имало голямо селище, от тук са минавали кръстоносните походи, римските и тракийските пътища (преди да се „пробие” Кресненското дефиле едва през 1870 година), турската поща, от тук е минавал и пътят на виното. Пустите западни склонове на Пирин, във височините над Струма в началото на дефилето, някога са били плодородни лозови масиви.

За активния живот и делото на предците в този район в Симитлийска община разказват много легенди и богато историческо наследство, което с точност не е разчетено и до днес. Наследството в планината показва, че е имало римско светилище, а каменните фигури, съхранени до днес, показват трона на Марко Кралевики, застъпник на българите пред османците. Сред фигурите могат да се различат и образите на братята първоучители Кирил и Методий, образи на животни, сред които и скалният масив Чучулигата с провалище между каменните блокове, през което и днес хората се промушват за очистване от зли сили и помисли. Тук е и каменната плоча, запечатала стъпката на Крали Марко. Легендите разказват, че тези скални масиви са редени по заповед на Зевс от титаните. И дори мистично да звучи, местните казват, че това място е със силно енергийно поле, което ги „притегля” за празник край оброчището.

И до днес симитличани се събират за празника на Св. Мина в едноименната местност. Традицията не е прекъсвана повече от 100 години. От 1912-та, когато е опожарено селището. Тогава населниците в Бакър Амин вдигат челяд, домашните животни и дребна покъщнина и се заселват в днешно Крупник. Преселниците от опожареното планинско селище пускат корени в Крупник, които са най-големите родове в селото и до днес. В местността Свети Мина по западния склон на Пирин планина наследниците на родовете Ваканини, Теови, Новакови, Ананиеви... се събират всяка година на 11.11. – денят на Светеца на желанията и късмета- Св. Мина.

Преданията разказват, че в тази местност някога са се организирали и дегустации на вино. В местността край плодородните лозови масиви в планината, изкоренени през 1918-та година, край параклиса на Св. Мина, който днес е бетонна стряха на два метра височина, но всеки припалва свещ на празника с вяра и надежда. И днес съборът край параклиса е своеобразна дегустация на вино. 

Уникален древен манастир, събарян и опожаряван няколко пъти, но оцелял през вековете, привлича все повече туристи в полите на Малешевска планина. Емблематичният за община Симитли Тросковски манастир е от времето на Иван Асен II. До днес е запазена манастирската църква “Св. Архангел Михаил”.

Храмът е сгушен в полите на Малешевска планина в симитлийското село Брестово. Днес тук е запазена само църквата, част от манастирски комплекс, граден в началото на миналото хилядолетие.

Историята и преданията разказват... От този манастир преди векове започва събирането на дарения за изграждане на Рилския манастир. Преданията разказват, че градежът на църквата в Рилския манастир в първоначалния му вид е правен по макет на Тросковския манастир. От тук са пренесени и огромните казани за курбан, които и до днес ги има в манастира в Рилската света обител. Историята разказва, с доказателствени белези, че от тук, в Тросковския манастир е минавал и Левски.

Манастирът „Св. Архангел Михаил” е от началото на миналото хилядолетие. Манастирът, който носи името на Светеца е с хилядолетна история. Граден е по уникална технология през 1 149 година. Древните майстори споявали камъните с хоросан, напоен с мляко, а преданията от поколение на поколение в близкото село Сухострел, разказват, че в основите на манастира майсторите слагали още захар и яйца. Силното земетресение през 1904-та година изравнява божия храм със земята. Възстановен е с доброволен труд и дарения от местните веднага след опустошителното крупнишко земетресение. Иконостасът в църквата е почти на 90 години, съхранен в автентичния си вид и до днес. В светилището до скоро се е пазело и евангелие със сребърен обков. Не се знае от кога датира евангелието, изписано на руски език, но мистична сила го пази от фотографии. По заръка на дядо Натанаил обаче от скоро ценните църковни утвари в отдалечените храмове са на отговорно съхранение в митрополията.

Църквата в село Брестово е стопанисвана през последното столетие от потомци на свещеника, който отслужил първата литургия в новоизградената църква след 1904-та година. Днес се поддържа от миролюбиви християни в селата Брестово и Тросково. В навечерието на Архангеловден, село Брестово, иначе с 40-тина жители, оживява. Традициите са „съживени“ с особената подкрепа и специална грижа на местната власт.

Традицията повелява миряните да се съберат на църковен събор край храма в навечерието на Архангеловден, да запалят свещица за здраве и да хапнат вкусен курбан. По традиция с храмовия празник в село Брестово завършва годишния цикъл от църковните събори на открито в симитлийска община.