Изображение на тракийски конник откриха при разкопките на форума на Хераклея Синтика край с. Рупите, Петричко. Става дума за глазирана теракота от III в., частично запазена. „Макар и много рядко, Херосът е представян с броня, замахващ с копие в дясната ръка. Днес от очите са останали само празни дупки, но самият факт, че някога са били инкрустирани, говори за специално отношение – досега не сме намирали такава теракота тук, на Хераклея Синтика", коментира ръководителят на разкопките доц. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН).

Херосът е най-масовото култово изображение в римска Тракия - полубожество, свързвало света на живите с този на мъртвите.

Горна половина на женска статуя, моделирана от талантлив скулптор, е поредната находка в античния град Хераклея Синтика край петричкото село Рупите. Липсват и главата, и ръцете, но и така може да се каже, че е изработена около началото на новата ера, а след това е преизползвана като строителен материал в по-късна сграда на градския акропол, казва доц. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН)

Някои следи по запазената част от тялото подсказват, че изобразената жена вероятно е държала характерен атрибут в дясната ръка. Това и фактът, че е намерена на акропола – средоточие на различни светилища, навеждат на мисълта, че става дума за почитана в Хераклея Синтика богиня.

Изображение на Александър Велики се разкри при почистването на фрагмент от глазирана купа, намерен вчера при разкопките на форума в Хераклея Синтика край с. Рупите, Петричко. Върху релефния профил на царя се различава скалп на лъв вместо шлем, защото е представен като митичния герой Херакъл – епоним на античния град. „Известни са и други подобни изображения на Александър Велики – коментира ръководителят на разкопките доц. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН). –

"Знае се, че е бил едва 16-годишен, когато през 340 г. пр. Хр. е потушил въстание на медите в района на Средна Струма. Те са били наскоро покорени от баща му Филип ІІ и се разбунтували, докато той обсаждал Перинт и Византион. Синът се справил с бунта и вероятно именно тогава основал Хераклея Синтика в земите на синтите, съседи на медите. Купата датира стратиграфски в средата на ІІІ век сл. Хр. Знаем от надписи и монети на Хераклея Синтика, че жителите на града са продължавали да държат на своите корени и през римско време – още една причина да има изображение на Александър Велики върху предмет от това време.”

Античен печат от глина излезе още в първия ден от подновените археологически разкопки в Хераклея Синтика край с. Рупите, Петричко. Епиграфът Николай Шаранков от СУ "Св. Климент Охридски" разчете надписа върху него: "На Елий Лупус".

Според специалиста по класически езици и според ръководителя на разкопките доц. д-р Людмил Вагалински (НАИМ - БАН) собственикът на печата е бил наследник на римски ветерани, заселени по Средна Струма през първата половина на ІІ век.