Богът на изобилието излезе в Хераклея Синтика.

Изображение на Бог Серапис откриха при разкопките на форума в Хераклея Синтика край с. Рупите, Петричко. Главата и раменете му се виждат ясно върху глазирания глинен съд, който следва извивките на неговото тяло. „Съдът не е цялостно запазен, но за нас е много интересен, защото за пръв път се натъкваме на Серапис в Хераклея Синтика“, коментира ръководителят на разкопките доц. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН).

Серапис (изписва се и Сарапис) е бог на изобилието и възкресението, а синкретичният култ към него обединява египетската и елинистическата традиция. Най-популярен е при династията на Птолемеите. В чест на Серапис при Птолемей III в Александрия е издигнат впечатляващ с мащабите си серапеум (така са наричани храмовете, посветени на това божество).

Дали е имало храм на Серапис и в Хераклея Синтика? Рано е за отговор на този въпрос, казва доц. д-р Людмил Вагалински. Но все пак да припомним, че според най-разпространената версия култът към божеството се налага още при Птолемей I през IV в. пр. Хр. , когато в Египет се стичат гърци и македони от Европа.

Влагат над 8 милиона в Хераклея Синтика. Това е мащабен инфраструктурен проект, свързан с развитието на археологически обект „Античен град Хераклея Синтика”, подготвен от Община Петрич.

Ще има туристически пешеходни пътеки и платформи за наблюдение, места за отдих, рекреация и почивка. Ще бъде изграден паркинг за автомобили, автобуси и каравани. Предвидени са атракциони, показващи римските традиции в управлението и използването на водата. Предвижда се също така да се изгради Посетителски център с експозиционна и виртуална зала, където чрез дигитални 3D възстановки и визуализации ще бъде представен един съвременен начин за експониране на археологията, увлекателен за подрастващите.

Ще се разработят приложения и интерактивни модели, които да позволяват обекта да се разглежда и от разстояние само през телефон или таблет. Също така залата ще бъде оборудвана с 3D очила за виртуална реалност, интерактивни маси и табла, гобо протектор, холограмен куб и други, осигуряващи внедряване на съвременни технологии на обекта. На база финансовия анализ се определи необходимата обща сума за инвестицията, която възлиза в размер на 8 175 758,90лв. Усвояването на средствата по програмата започва след 2022 г.

Финансирането ще бъде по Оперативна Програма „Региони в растеж”.

Ще се разработи цялостен интегриран туристически продукт с основен акцент - паметник на културата с национално значение и съпътстващи дейности по социализация на паметника, които да допринесат за социално-икономическото развитие на региона. Това е заложено и в решението на ОбС – Петрич, с което Античен град Хераклея Синтика се определи като „Обект от първостепенно значение за община Петрич“. За обекта е разработена идейна концепция под ръководството на ръководителя на разкопките доц. д-р Людмил Вагалински, включваща реставрация, консервация и социализация. Проектът на Община Петрич има подкрепата на Министерство на културата и Национален институт за недвижимо културно наследство.

Очакваните приходи за същия период според разработения бизнес план възлизат на 5 880 000,00лв., която сума като приход от обекта ще бъде от продажба на билети, отдаване под наем на площи и помещения, продажба на сувенири, книги и други туристически продукти, организиране на фестивали и различни мероприятия. При бъдещо одобрение на проекта на община Петрич, обект Античен град Хераклея Синтика ще се нареди до вече утвърдени и популярни туристически обекти в страната, получили одобрение на проектите си, а именно Перперикон, Казанлъшката гробница, Вила Армира, Крепостта в Хисаря.

Танц на скелети е изобразен върху фрагмент от непубликувана досега чаша от първата половина на I век сл. Хр., открита през 2019 г. при разкопки в античния град Хераклея Синтика край Рупите, Петричко. Вероятно чашата неслучайно е изработена от глина в много светлосив нюанс  – този цвят е най-близо до тоналността на среброто. А е известно, че тъкмо с трапезни съдове от този скъп метал, покрити с изображения на пируващи или танцуващи скелети, аристократите и новобогаташите в периода около новата ера са демонстрирали лукс и съгласие с максимата: „Всички сме смъртни и нека помним това, докато се отдаваме на насладите!“, пише Archaeologia Bulgarica.

Скелети в подобен контекст може да се видят върху две сребърни чаши от прочутото съкровище „Боскореале“ , което се пази в Лувъра и беше показано в изложба на Националния археологически музей в София през 2015 г. На едната са разчетени надписи като: „Наслаждавай се, докато си жив, утрешният ден е несигурен“ и „Животът е театър“, а на другата  – „Бъди весел, докато си жив“ и ироничното „Почитай свято боклука“.

Това се превърнало в нещо като мода. Мода, която им позволявала да оправдават разточителството си с напомняне за краткостта на земните удоволствия.

Тази философия и оправданата с нея мода да се харчи за все по-скъпи и изискани сребърни съдове е намирала лесно последователи сред най-богатите. А за хората с по-скромни възможности, втурнали се да им подражават, оставали по-евтините имитации. И вероятно тъкмо такъв е случаят с фрагмента от светлосивата глинена чаша, открита в рамките на форума на Хераклея Синтика, смята ръководителят на разкопките доц. д-р Людмил Вагалински.

Античния полис Хераклея Синтика е датиран още от четвърти век преди Христа, че и до днес той не спира да изумява и удивява археолози и туристи от цял свят. Археолозите непрекъснато се натъкват на нови открития от бита, културата и начина на мислене на древните, живели преди хиляди години в землището на с. Рупите. Хераклея Синтика се проучва от 2007 година насам и той е най-големият археологически обект по долината на средна Струма.

Посетители от цялата страна са възхитени от древните артефакти, но туристите от Нова Зеландия, Камбоджа и Виетнам са смаяни. Хераклея Синтика предизвиква голям интерес заради това, което може да видите тук и може би никъде другаде. Например – работилницата за театрални маски. Запазено е каменното корито, в което най-вероятно те са оцветявани. И до днес при дъжд там избива боя.

Хераклея Синтика край Рупите през последните няколко години се превърна в най-посещавания туристически обект в Югозападна България. Откритите ценни находки са една от основните причини за засилващия се туристически интерес.

Към ценните находки приспада и най-ранният християнски храм в Югозападна България. Археолозите датират ранно християнската базилика около 400-та година. Интересна е и историята около храма. Периодът около 400-та година, когато е построен храмът, бил период на големи трусове, както природни, така и политически.

Малко преди да настъпят трусовете – през IV век, Хераклея Синтика преживява разцвет и обновява градския си площад. Построен е не само въпросният храм, но са издигнати и нова гражданска базилика, както още 15 търговски и култови помещения. Форумът все още не е напълно довършен, когато малко след 388 г. Хераклея Синтика е ударена от мощно земетресение. По това време силният човек на трона на разпадащата се Римска империя е Теодосий I Велики.Той остава в историята като последният й обединител, но и като първият владетел, наложил ортодоксалното християнство за единствена официална религия. В едиктите си той забранява почитането на всякакви ереси или други култове, а също и Олимпийските игри.

И в Хераклея Синтика няма как да пренебрегнат императорската воля. Там строителите долепват абсида до една от страните на вече съществуваща сграда, запушвайки улицата. Добавят още зидове и така се сдобиват с трикорабна християнска базилика.

Скоро след 425 г. градът отново е разлюлян от разрушително земетресение. След него Хераклея Синтика така и не успява да се възстанови в предишния си блясък. Все пак малко на брой жители отказват да се преселят. След 457 г. християнската базилика е удължена с притвор (пронаос). Свидетелство за тогавашния упадък са зидовете от този период – недобре изпълнени и скрепени с кал и глина, вместо с хоросан.

И така, след като в продължение на 800 години Хераклея Синтика е основен център в областта на Средна Струма, тя залязва окончателно. На нейно място изгрява звездата на Партикополис (Сандански). Но от 2007 година насам Хераклея започва да се „разбужда“. Туристите и археолозите около и в античния полис го съживяват отново. През годините те са се натъквали на различни находки. Някои от тях са – майсторски изваяна глава на високопоставена дама със следи от оцветяване с охра върху косите й; римска златна, плетена верижка на възраст повече от 16 века, тежаща 49,28 грама; изключително рядка монета. Оказва се, че до този момент в света са известни само 18 такива монети, тази е 19-та; римско корито на чешма с три лъвски глави; внушителна надгробна каменна плоча с тегло около 1 200 кг. Надписът върху каменната плоча, разказва „криминална история” в стихотворна форма, която форма е била изключителна рядкост. Надписът представя цялата история около смъртта на човека, погребан в този гроб.

Това е само малка  част от чудесата, открити около и в Хераклея Синтика.