Там, високо в планината, в Пирин по северния склон, има едно вековно дърво и там някъде… целебна сила и добра енергия. Край симитлийското село Ракитна има вековен дъб, който лекува. За Илинден лек лови всяка болка.

Местността високо в планината, в землището на симитлийското село, е известна с целебната си сила от незапомнени времена. Поверието, предавано от поколение на поколение, е че мястото има целебна сила. В навечерието на празника на Св. Илия десетки вярващи нощуват под дъба. А в „прегръдките” на вековното дърво всеки се отърсва от негативна енергия и неверни болести. Белег на оброчището е дъб, чиято възраст надхвърля 500 години. Там, под дебелата му сянка през 2003-та година местните съградили параклис.

Традицията в симитлийска община повелява... за Илинден миряни да се събират на курбан на святото място. Дузина жертвени животни минават под ножа за църковния събор. От курбана хапват стотици, които се събират на поляните край вековния целебен дъб.

Освен че мястото има целебна сила, гледката пък докосва по специален начин сетивата. Вижда се цял Пирин като на длан, не остава и кътче от западния дял на планината, което да ти убегне от погледа.

Нестандартна посока за пътуване на първи април… не на шега. Идете в евроселото на България. Идете в Черниче. Там първи април е голям празник - 1.април – официален празник на мъжете „под чехъл“.

В евросело Черниче има уникално по рода си дружество – на Завряните зетьове. Евроселото… много специално се оказва. Тук е и щаб квартирата на единствената в света партия без политици с амбиции за власт и място в парламента – винената партия. Тук е и Зетьовото дружество. Със знаме, герб и химн. Гербът е многозначен: слънчеви лъчи, преплетени в таралежени бодли, с телевизор с картина, но без звук. Тълкуванието на герба за завряните зетьове е следното: зетят може да грее като слънце, но винаги е таралеж за тъщата в къщата. Зетят има образ, но не и право на говор. А химнът им е композиран от известния Димитър Динев по текст на Катя Кирянова. Изпълнители на оригинала са Таня Костова и Георги Гоцев в дует.

Дружеството има и много членове. Които въобще не оплакват съдбата си, че са завряни зетьове. Напротив. Живеят си добре, а на първи април и празнуват. Дружеството на завряните зетьове си имат своя официален празник – 1-ви април, денят на хумора и шегата. Но не по-малък празник за тях е Международният ден на мъжа. Празнуват на 19-ти ноември. Събират се те, завряните зетьове, на обща трапеза.

Какво да видите ли?? Идете в галерията в селото. Да, в селото има постоянно работеща художествена галери. На твореца Николай Кашев е. Той е председател на Зетьовото дружество. Той е от доайените в село Черниче – родом от живописното село Лещен, който любовта го довела преди десетилетия в симитлийското село. Там можете да видите много творчество, много вдъхновение в много картини и много икони, майсторски изписани и подредени. А в живописния двор на галерията творецът Кашев, шефът на завряните зетьове в Черниче, винаги ще ви обърне внимание, ще ви разкаже нещо, ще ви разсмее с виц или патила от ежедневието на зетьовете в Черниче.

Как да стигнете до там ли? От където и да влезете в село Черниче, на главната улица е. А там можете да видите и щъркелите, те ще ви посрещнат.

Художникът Николай Кашев обявен за „ШЕФ” на отбора, винаги разказва интересни факти и дава ценни съвети за взаимоотношенията между тъщите и зетьовете, съжителстващи под един покрив. Творецът е почетен гражданин на община Симитли и като човек със свободен дух не се е примирил със своето и на близките си приятели положение. Затова преди шест години оглавил сдружението. Оттогава не е преставал да дава ценни житейски съвети на своите неопитни събратя, като им внушава простата истина, че да готвиш на тъщата е най-лесният начин да спечелиш нейното благоразположение, а с това – и мира и спокойствието в къщата.

Патриоти от Крупник, живеещи на улицата, наречена на Апостола на свободата празнуваха заедно и Свободата на България. Навръх националния празник на България, наред с почитането  на всички герои, стопаните от улица „Васил Левски” в село Крупник събраха приятели, близки и роднини, посрещнаха много гости за „Зимния празник”. За пета предна година местните правят голяма трапеза, а отец Величко отслужи литургия и благослови жителите от улицата, носеща името на великия българин, дал живота си за свободата на Родината.

Местните в Крупник от ул. „Васил Левски“ се славят като най-задружни. Преди години силно се обединили с идеята на 19-ти февруари да почитат паметта на Апостола на свободата- Васил Левски, който е и патрон на улицата им, да направят общо събиране на съседи и приятели. Тази година малко закъснели, решиха празника да бъде на най- голямата дата за България-трети март.

Всяка година организаторите са по-креативни, по-инициативни, всяка година с по-голям мерак се подготвя „Зимния празник“. Трибагреници красяха улицата, портрет на Дякона стои закачен пред магазинчето на Весков, което е по средата на улицата. Кметът на Крупник Иванка Чакалска  сподели зимния празник на местните от ул. „Васил Левски“. На празника имаше и жива музика, а весела томбола с малки награди за спомен от празника има винаги в програмата. Кръшни хора местните виха до късно вечерта, въпреки лекия дъждец. Заря, подарък от кметицата, обагри небето над Крупник. / simitli.info

Най-здравите коне дефилират на Тодоровден в симитлийско, купи и медали получават първенците. Поляните край евросело Черниче и най-многолюдното – Крупник събират расови жребци от стопанствата в симитлийска община. Всяка година на Тодоровден. Първо е водосветът и ритуалното захранване на добитъка. След това са зрелищните конни надбягвания. От 7- до 70-годишни участват в кушиите. Расови жребци със страшна сила теглят по 600 кила товар, всяка година все се намери местен зевзек, който да впусне в надпревара и домашното си магаре за голяма шега на празника.

Кушиите на Тодоровден в Симитлийско събират стотици в публиката. Мястото в местността „Беглико“ край Черниче и Крупник е сякаш точно за конни състезания. Много често гости отвсякъде са в публиката. Мястото е много удобно и за премианващи пътуващи. На няма и киломерът от отбивката в дясно, в посока Кулата, на международния път Е-79 преди Кресненското дефиле.

В симитлийско стопани извеждат конете си за ритуала на празника и в местността Св. Тодор край планинското село Брежани.

Ето го празника - всяка година, в събота, на Тородовден - на поляните между Крупник и Черниче: