Запознайте се с Мирослав Синтюков. Петкратен късметлия на Богоявление. Лови кръста със всеки скок във водата. Върви му по вода в йордановските води на Мирослав Синтюков. Той е млад мъж, работещ, несемеен, но със сериозна приятелка и с много късмет. И тази година, за пета поредна, извади кръста на Йордановден.

 „Искам да съм здрав. И да има късмет. Нека има здраве за всички и да бъдем по-добри хора. С тая завист – до никъде няма да стигнем…“, най-човешки казва Мирослав Синтюков – петкратният късметлия на Богоявление. Младият мъж, уловил в Полена Богоявленския кръст.

Няма случай досега – да е нагазил в ледените води на Йордановден и да не е извадил богоявленската светиня. Така е от 2013 година. Тогава за първи път се хвърля за кръста. На Йордановден преди шест години влиза в шадравана в съседното до неговото село, в Крупник и изважда кръста. „Чувството е…неописуемо. Който не е влизал в реката и не е вадил кръста, той не знае. Това трябва да се усети. Няма как да се каже. Извадих кръста, бях здрав през годината, имах добър късмет“, казва Мирослав. Така до следващата година. На Йордановден 2014 година участва в Богоявленския ритуал на реката в село Полена. И улавя кръста от водите на реката. Не се отказва от ритуала за здраве на Йордановден и следващата година. 2015-та пак късметът е с него на Йордановден. Почивка прави през 2016. Не за друго, просто работи в чужбина и точно за празника бил в Йордания. Миналата година си е тук за празниците и пак влиза в реката. И пак вади кръста. Тази година пак. И късметът пак е с него. Така пет години – когато и да влезе в реката, вади кръста. „Не мога да се оплача. Здрав съм, с късмет съм“, казва Миро и пожелава късмета си на всички. Не че ще се откаже от участие в ритуала….само да дойде догодина, пак ще влезе в реката, но за традицията. Без да се бори за светинята във водата. „Другите се разсейват. Влязат във водата, мръзнат, говорят си, не гледат попа, не внимават“, с усмивка дава съвети Миро на следващите, които искат да уловят Йордановския кръст.

Мирослав е пораснал в Благоевград, по лична карта е благоевградчанин. Но Полена си е неговото място. „Тук са ми приятелите, тук е по-хубаво. Хората са по-хубави, традициите са живи, животът е по-хубав от този в града. В града такъв празник не може да стане – нито на Йордановден, нито на Сурва“, казва 29-годишният мъж, който е несемеен, но със сериозна приятелка. Радва се, че и селото, което обича, се развива, че нещата се случват. „Ама и на кмет случихме. Просто всичко заедно се прави. И от кмета зависи, но и от хората. Нека сме здрави всички и с късмет“, желае късметлията, петкратния късметлия от Полена Мирослав Синтюков./simitli.info

Евросело шашнаха и с Йордановския ритуал. В Черниче кметът нагази във водите на местната река, а всички, посмели да се намокрят и да се борят за кръста, бяха с „униформи“. Фланелки „Аз обичам Черниче“ сложиха 30-тина мъже. Повечето от тях се състезаваха и за кръста, улови го Петър Чифлигарски. И след това всички се хванаха на мокро хоро в реката, а водачът бе с националния тибагреник. Както традицията повелява, с кръста късметлията ще мине през цялото село. А събраните средства от  даровете на миряни ще бъдат дарени за нуждите на селото от каквото и естество да бъдат те.

Уникален бе Йордановден и в друго село в Симитлийска община в Полена късметлията, уловил богоявленската светиня е… голям късметлия. Вади кръста за пети път. Той е 29- годишният Мирослав Синтюков.

По-познат, но винаги интересен е Йордановден и в най-многолюдното село в симитлийско – Крупник. Там вярващите скачат в шадравана. При фонтана точно пред черквата попа хвърля кръста на Богоявление. Тази година го улови младо момче, абитуриент. Филип Самарджийски бе с най-голям късмето от 15-тината, влезли в шадравана. А ритуалът е там, след като преди години светинята се загубила в реката край селото.

В Брежани пък кръстът отскочил към брега на местната река.

Късметлиите на Йордановден тръгват с Богоявленския кръст по домовете. Въпреки че е събота, традицията в Симитли се пази. Въпреки че е почивен ден, вратите на общината бяха широко отворени и традицията не бе нарушена. Първо се влиза в общия дом, в общината. Там Марио Илиев го посрещнаха кмета Апостол Апостолов, там бе и синът му, депутата Стефан Апостолов, който е голям приятел на късметлията, уловил кръста на Йордановден.

Обиколката с кръста на Йордановден започна от общинската администрация и кметския кабинет, ще мине през всяка къща./agencia.bg

 Всяка година в ранна есен, когато узреят кестените, пиринското село Брежани има свой специален празник – празник преклонение пред даровете на природата и земята, пред най-вкусните кестени, които растат в подножието на Пирин.

По традиция за празника местните хора посрещат стотици гости – ценители както на кестените, така и на кулинарните изкушения, приготвени от тях. Всяка година кулинарна изложба привлича вниманието на гостите с традиционни ястия, на които и кестенът придава неповторим вкус. Торта и баклава от кестен, кестенова супа, кулинарни изкушения от кестен по италиански рецепти са само част от удоволствието за сетивата на всеки гастроном.

През 2010-та за първи път местните се събират, за да хвалят най-вкусните кестени в България. Инициативата е на сдружението „Хора и традиции”, която се реализира с помощта и безрезервната подкрепа на кметския екип на Апостол Апостолов. „Едва ли има община, която да има по-богат културен афиш от нашия. Нямаше нищо по-естествено от това да си имаме и празник на кестена. Защото брежанските кестени са най-вкусните. На всяко нещо, на което положим началото, с вашата подкрепа и будния дух на жителите в общината, всяко добро начинание ние превръщаме в традиция. Доказателство е и празникът на кестена, който съм сигурен ще го има и след десетилетия”, казва Апостолов.

Ето едни от първите издания – когато вкусният празник „прохождаше“. А с всяка изминала година става по-богат, по-вкусен, с по-отрупани маси с кестенови изкушения:

Мястото, където се прави вкусния празник, община Симитли, е познато с много ярки традиции, запазени до днес и с впечатляваща приемственост. А когато старите, изконните обичаи се преплетат с новото… тогава палитрата става още по-пъстра. Така е с кукерите и кестените, например:

Кестените са емблемата на някогашното миньорско селище. Благодарение на тях то е известно не само в страната, но и в чужбина. И вие можете да опитате от вкусотиите и празничната атмосфера в Брежани. Следете „ПРЕДСТОИ…“ кога точно ще бъде следващият Фестивал на кестена в Брежани. Селото е на 10-тина минути път с кола от отклонението от главния път Е-79 при Симитли, точно преди входа на Кресненското дефиле в посока Кулата. Има и достатъчно къщи за гости в района, където да отседнете.