При историята за българската книжовност и просвета
- Публикувана в Някъде, навсякъде
- Прочетена 1744 пъти
- Галерия със снимки
- Коментирайте първи!
Светите Братя Кирил и Методий... дали нещо на света и на вси славяни книги да четат! Делото им почитаме днес, в деня-празничен, 24-ти май. И когато си спомняме за делата на великите българи, когато говорим за книжовността, българската писменост и просвета, редом до тях помним и Паисий, Климент, Наум, Ангеларий... и още редица светли имена за българската идентичност.
И там, някъде, на 300-400 км от западната ни границата е градът, с право наричан „перла”, градът, някога български... Там е Охрид. Там историята на българската книжовност и просвета сякаш е жива. А местните не крият идентичността си, и това, че техните корени са български...
Но днес е празник на буквите. И затова в снимки ще ви разходим по стъпките на писмеността. При къщата-музей на братята Костадин и Димитър Миладинови, в манастира на Св. Наум, до родната къща на Григор Пърличев в Охрид.
И въпреки държавната политика, родната къща на братя Миладинови в Струга, превърната днес в музей, въпреки че ни посреща с надпис под паметника на братята „Миладиновци” (б.р. за да подчертавали някаква разлика..., независимо, че днес потомците на братя Миладинови живеят в София и са български граждани), вътре на масичка е оригиналът на сборника, на който ясно пише: „Сборник от български песни от Македония”.
А какво знаем всички ние, порасналите, за Григор Пърличев, по спомени от уроците в училище?? Там, в родния му град Охрид, екскурзоводите разказват, че това било дете, родено в бедно семейство, изучено от дядо си, спечелил голямата награда за творчество на гърците и отказал да продължи образованието си в Оксфорд на тяхна издръжка, защото ще трябвало да прокламира и вижданията на гърците. Избрал да остане даскал в родния си град и да помага на местните да градят българското си самосъзнание и принадлежност.
Там, край бреговете на едно от най-бистрите езера в света, прозрачността на водата на което достига до 27 метра – Охрид, точно на границата с Албания, в Македония е и манастирът Св. Наум. Още на подхода дъхът ни притаява Св. Наум – дърворезба с корени – дялана от орехово дърво, което, според легендите, било от времето на Наум.
Вътре в манастирския комплекс е сгушена и малката църква. Там е и гробът на Св. Наум. Удивително е, че, опреш ли ухото си с вяра на мраморната плоча на гроба, някъде от дълбочина се чува шум, досущ като сърцетуп. Казват, че чуваме сърцето на Св. Наум. И го чували само праведните и вярващите. Вие, ако искате вярвайте. Дали е това забавено биене е сърцето на Св. Наум или някакъв мистичен шум – никой не може да каже. Но е много внушително, чак притаява дъха ти... и кара да се замислиш.
Там, в Охрид е и църквата „Св. Климент Охридски” (б.р. „Св. Панталеймон”- старото име), която е вдигната на основите на някогашната църква, градена от Климент Охридски и учениците му, където са превеждани десетки книги на български език.
Малко по-надолу в града е и църквата „Св. София”, където историята разказва, че човек от семейството на цар Самуил е предал властта на римския император Василий Втори.
И всичко това в подножието на хълма, на върха на който са останките от някогашната Самуилова крепост от 1 114 година. Там местните четат тази част от историята като съществуването на Самуиловата държава... иначе всички знаят за българската държава по времето на Самуил.
Там, в Охрид и околностите, сякаш е жива толкова много история от българската книжовност, писменост и просвета. / www.agencia.bg


