Кюстендилските секвои са сред тях. Иначе през 2018 година на най-специално внимание ще се радват чуруликащият корков дъб в Португалия, древните брястове от Кабеса Буей от Испания, дъбът, наречен „Старейшината на Белгородските гори“ в Русия. Това са трите топ.

130-годишните кюстендилски секвои са класирани на осмо място в класацията „Европейско дърво на годината“. Те са събрали 11 625 гласа. За сравнение – чуруликащият дъб е събрал два пъти повече от нашите секвои.

Трите величествени секвои в местността Ючбунар, Кюстендилско, бяха българските участници тази година в конкурса „Европейско дърво на годината“. Те са на 130 години и се намират в село Богослов. Секвоите  са част от естествено оформила се гора от секвои – природен феномен. Първите семена от секвоя в България са внесени от известния лесовъд Йордан Митрев в края на 19.век.

Това са най-старите и високи секвои в страната. Имат значимо място в развитието на лесовъдството. Много хора от областта и цялата страна посещават местността, за да прегърнат дърветата и почерпят от енергията им.

ЧУДИТЕ СЕ ПРИ КОЕ ДА ОТИДЕТЕ???

(Само да напомним, че точно по този начин ГЪРМЕНСКИТЕ ЧИНАРИ се превърнаха в много популярно място, което си заслужава да се види не само на снимка)

Величествените секвои край село Богослов

3 величествени секвои се извисяват край с. Богослов, Кюстендилско. Те са част от естествено оформила се гора от секвои – природен феномен. Първите семена от секвоя в България са внесени от известния лесовъд Йордан Митрев в края на 19.век. Това са най-старите и високи секвои в страната. Имат значимо място в развитието на лесовъдството. Много хора от областта и цялата страна посещават местността, за да прегърнат дърветата и почерпят от енергията им.

Чуруликащият

“Чуруликащият” корков дъб дължи името си на звуците, които издават хилядите птици, кацащи в клоните му.
Засаден е през 1783 в Агуас де Моура и вече е бил “разсъбличан” повече от 20 пъти. Освен приноса му с материал за корковата индустрия, той има и важна роля за екосистемните услуги и борбата с изменението на климата. Със своите 234 години, “Чуруликащият” е определен за “Дърво с обществено значение” през 1988 и е регистриран в Книгата за рекордите на Гинес като “най-голямото корково дърво в света”.

Брястовете тамплиери

Седемте вековни бряста се смятат за последните представители на малки градски гори в Екстремадура. Въпреки сериозната заплаха от холандската брястова болест (заболяване, което е унищожило над 1 млн.дървета в Испания и повече от 1 млрд.по целия свят) тези дървета са успели да се съхранят. Разположени са над Храма на Богородица от Белен, който е от времето на Тамплиерите и е с голяма историческа и художествена стойност. Тази област е известна с честването на религиозното поклонничество от 1650 г.

Дъбът, наречен “Старейшината на Белгородските гори”

Този дъб расте на място, попадащо под специална екологична защита. То е паметник на природното наследство и е било свидетел на много исторически събития. Под короната му се провеждат обществени събития и празници. Особено го обичат децата. За тях дървото е символ на приятелство, добро здраве и спомен за предците им. Те организират флашмоб около него, подредени под формата на сърце, и изпращат послания за мир и доброта към всички хора на планетата.

Вижте ги и изберете, снимките са от сайта на конкурса „Европейско дърво на годината“:

Прибрахте ли шапките и ръкавиците? А дебелото яке и апреските?? Стиха глупости! Има още сняг в планината!!

А ако оправданието ти е, че не можеш да караш ски.. Сноуборд пък – само по телевизията спускания си гледал… Това не ти пречи да изживееш снежното удоволствие в планината, да се докоснеш до бялата магия. Взимай детето и шейната и тръгвай. Трябват ти някакви 30-40 минути, до час транспортни разходи. А там… там забравяш за всичко. За времето, за грижите, за сроковете, за сметките. Там белия безкрай, бялата партина ти отварят сетивата. 

Планината дава много възможности, на много места за удоволствия по белия безкрай. Показваме ви едно от многото места. То не е от най-рекламираните, но пък е изключително гостоприемно, приветливо, бяло, снежно, слънчево… Кулиното. Писта „Кулиното“, пистата на Разлог. Ще я намерите на по-малко от два километра от главния път. Отклонението е точно на върха на „Предела“, където е гербът на Разлог – онзи разперил криле орел високо в синевата.

Хващате отбивката и няма как да объркате пътя за пистата. А влезете ли в горичката – може да търсите и местенце за паркиране. Защото и пътят до пистата се взима лесно с шейна. Иначе на Кулиното има паркинг с достатъчно паркоместа, така че и транспортът до там не е проблем.

Тук по-долу ще видите снимки, които много богато разказват какво ще намерите там. Сигурно големите скиори ще се нацупят, но за децата с шейни, за най-малките на ските – това е мястото. Тук сякаш най-ценното е спокойствието. А трасетата за шейни са навсякъде. Кое от кое по-добро, с повече адреналин, за по- и по-голямо удоволствие. 

Чували ли сте, че студът със студ се лекува? А чували ли сте, че „Най –добрият лекар наш е шумящият бараж“? Март месец е времето, в което излизат моржовете. Това са едни смелчаци, които се къпят в студени води в студено време. На баражите. Водите на река Благоевградска Бистрица имат лечебна сила. Ей там, на баражите. Те са на няма и километър след началото на алеята за парк Бачиново. Лек под ледените струи на водата е открил и завещал на местните известният лекар, джумалия (б.р. така се знаят старите благоевградчани) Георги Тишинов.

За любознателните – няколко реда по-долу ще могат да прочетат и стихчето за шумящия бараж.

За смелчаците – март е идеално време за моржуване. Събличате се по долни гащи и влизате в реката под баража. А осмелиш ли се да се хвърлиш в студените води на благоевградска Бистрица, след това не ти се излиза.

За любопитните – голямо зрелище е – ти да си с дебело яке и шапка, а срещу ти - друг да се къпе гол в студена вода.

Речните баражи на Бистрица са любимо място за отдих и къпане на поколения джумалии. А неотдавна и бяха реконструирани и облагородени от инциативен комитет в памет на известния д-р Георги Тишинов, който завеща на благоевградчани множество стихчета за здравословен начин на живот. Мястото е оживено не само в месеца за моржуване. Тук е и прохладата в летните жеги.

А за първа пролет… за посрещане на пролетта се събират стотици.

НАШИЯТ БАРАЖ

Най-добрият лекар наш

е шумящият бараж.

Болен ли си – без пари

здраве той ще ти дари.

Но се иска за това

там да ходиш месец-два.

И в решителен двубой,

с воден хлад и слънчев зной,

да добиеш бронзов вид

и вида на твърд гранит1

Само топлата вода

за човека е беда,

ледената е полезна

Пътешественици и планинари, два нови туристически маршрута в Пирин планина маркират за новия туристически сезон от дирекцията на парк „Пирин“. Те ще преминават през резерват „Юлен”. Там са характерните алпийски и високопланински екосистеми, неповлияни от човешки дейности има и опазени редки, застрашени и ендемични дървесни, растителни и животински видове.

 От пролетта можем да поемем по нови две пътеки в красотата на величествена Пирин. Хижа „Безбог“ – връх Полежан – хижа „Демяница“ – местността Демянишка поляна – това е единият вариант. Другия с прясна маркировка е хижа „Безбог“ – Десилишки циркус – хижа „Демяница“. Все от Безбог се поема. А до там – стигането е лесно. С кола до начална станция на лифта и после около половин час приятно пътуване на седалка. Ето и подробно описание на красотите по двете нови пътеки. Толкова подробно, почти научно:

Резерват „Юлен” попада изцяло в границите на Национален парк „Пирин”.  Релефът на района има добре изразени глациални (ледникови) и периглациални форми – т.нар. „овчи гърбици”. Основната скала е гранит. В изобилие са тук обитанията на водните духове – реки, потоци, езера, реки, водопади. На територията на резервата се намират езерните групи на Василашки, Типицки, Стражишки, Полежански, Десилишки езера, както и няколко отделни езера, даващи началото на много малки реки.

Пътеката  хижа „Безбог“ – връх Полежан – хижа „Демяница“ – местността Демянишка поляна е една от двете регламентирани със заповед № РД - 618/15.09.2017 г. на министъра на околната среда и водите пътеки, които преминават през резервата „Юлен”.  

Отправната точка на маршрута е хижа „Безбог“, до която можете да достигнете пеша, следвайки зелената маркировка от Добринище, с кола, карайки първо по асфалтов, а след това и по черен път или с въжената линия от хижа „Гоце Делчев“. От хижа „Безбог“ поемаме в посока юг, покрай Безбожкото езеро. След 30 минути изкачване се отклоняваме в западна посока и започваме изкачването към превала между върховете Безбог и Полежан. Достигайки го поемаме на юг и след няколко минути пред нас се открива красива панорама към един от най-големите цуркуси в Пирин, този на Попово езеро. За върха продължаваме на запад. Полежан (2850,7 м) е четвъртият по височина в Пирин. Старото име на върха е Мангър тепе, което идва от характерните каменни плочи, които покриват голяма част от върха. При движение по тях те издават характерен звук, наподобяващ този на „мангърите” – стари турски медни монети. От върха се откриват впечатляващи гледка към околните върхове, циркуси и езера. Пътеката продължава в западна посока към връх Газей и Газейския циркус, през който продължаваме да се движим в посока север-северозапад. Тесният, но много красив газейски циркус е оформен между стръмните склонове на връх Полежан и трудно достъпните била на Стражите и Ушиците на изток и Малък Полежан и Газей – на запад. В циркуса са разположени 5 красиви езера, между които най-високото и красиво е Горното Газейско езеро (известно още с името Дамата с кока). То се намира на 2642 м н.в. и е второто по височина между пиринските езера. Водите на езерата образуват буйната и пенлива Газейска река, която следваме по пътя ни за хижа „Демяница“. Спускането е стръмно и изморително, но удовлетворението от заобикалящите ни природни красоти потиска насъбралата се умора. След хижа „Демяница“ пътеката продължава до местността Демянишка поляна, откъдето можете да тръгнете по туристическата пътека маркира със син цвят до Банско.

И ако първата пътека е известна сред опитните планинари и запалените туристи, то туристически маршрут хижа „Безбог“ – Десилишки циркус – хижа „Демяница“, ще ви разкрие малко познати дивни красоти на резерват „Юлен”.

Начална точка на маршрута отново е хижа „Безбог“. Поемайки на северозапад-запад достигаме р. Десилишка, чийто ромон ще ни съпровожда в горещите летни дни в първото изкачване от маршрута. Достигайки до границата на резервата поемаме на северозапад, следвайки малкото поточе, което изтича от Плешивото езеро. То може и да не впечатлява със своите размери, но ще бъде приятна междинна точка за почивка, преди поредното голямо изкачване към превала между върховете Каймакчал и Голяма Стража. След изкачването следва голямо спускане към хижа „Демяница“ – нашата крайна точка. Маршрутът предлага близки панорамни гледки към върховете Безбожка тумба, Безбог, Десилица, Голяма стража и Каймакчал. Ще можете да се насладите на гледка към Василашки циркус, връх Тодорка и стърчащите зад тях мраморни Пирински гиганти върховете Вихрен и Кутело.

И двата маршрута изискват добра  подготовка, подходящо планинско оборудване и добро физическо състояние. Важно е да знаете, че при преминаването на тези маршрути е необходимо да спазвате някои основни правила, при движение в резерват.

• · Не се отклонявайте и не навлизайте в резервата
• · Не замърсявайте с битови и други отпадъци
• · Забранено е паленето на огън и бивакуването
• · Забранено е брането, събирането, отрязването, изкореняването или по друг начин на увреждането на екземпляри от растителни видове
• · Забранено е убиването, улавянето, преследването, обезпокояването или по друг начин на увреждането на екземпляри от животински видове.