Чешмата в гората, в Балкана, насред природата. Между китното селце Орешец и чудото, наречено Белоградчишки скали. Обгърната от скреж или разцъфтяла в пъстра зеленина. Местността Башовичка бара винаги е зареждаща и те кара да се поклониш пред величествената природа.

Там не ти трябва друго освен да си вземеш нещо вкусно за хапване и да отвориш сетивата си, да попиеш от енергията на Балкана. А водата… тя е ледена и нереално чиста, независимо от сезона.  Както в рекичката, така и в чешмичката. Нещо като зарядно, но за хора.

А по празниците там кипи купон. Цялото село се събира около чешмата. Пушат скари, пие се домашно вино и ракия, а хорото е огромно и почти не спира.

Докато си вървиш и се любуваш на величествения Балкан и красотите му, изведнъж, скрита измежду дърветата и клюмналите от бялата скреж храсти се подава 800-годишната църква. Конструкцията на святото място привлича погледа. Стои си там и все едно теб е чакала, за да я видиш. Чувстваш се като на познато място. Въпреки че е на 800 години и съвсем от скоро има покрив, част от стенописите й все още се забелязват. Уникално, нали? Местните и до ден днешен палят свещички там. Което ни кара да се замислим, че не златото или скъпите икони правят един храм свят, а енергията която излъчва.

Местността се намира в Северозападна България и до нея се стига по пътя от село Гара Орешец към Белоградчик. Малко след като излезеш от Орешец ще видиш табела, която ще те отклони от асфалтовия път. Не след дълго ще стигнеш и до самата чешма.

Докато шофираш по черния път към местността Башовичка бара от дясната страна тече самата рекичка. И малко преди чешмата от лявата страна има скрито изворче. Скрито, но лековито. Още от стари времена се знае, че изворчето лекува кожни заболявания, а примерите с излекувани хора не са никак малко.

По пътя към местността може да се отбиеш през Орешец. Седни в местното кафене и попитай за легендите около Башовичка бара. Но ще трябва да предвидиш повече време, защото те са много и всяка следваща е по-интересна от предишната.

Автор: Цветомир Борисов

Ако душата на село Орцево са Родопите с прекрасен изглед към Пирин, то неговото сърце е човекът, който поддържа живота там – Муса Гюлин. Известен със своята гостоприемност и доброта, той не се уморява да посреща гости и да превръща това магическо място в дом за всеки посетител.

В селцето най-вероятно ще ви посрещне Муса, ако не – потърсете го! Той е един от дейните хора там, който ще ви нагости подобаващо с вкусна домашна храна, ще ви разкаже интересните легенди за селото около лагерния огън, и ще ви покаже тайни местенца, които определено си заслужава да се видят!

Вариантите за отсядане в село Орцево са няколко, но ако сте решили да го посетите през по-топлите дни от годината горещо препоръчваме палатковия лагер на Муса. Срещу скромно заплащане ще получите палатка и съответните условия за ползването й – обширна, заградена поляна с мека тревичка, беседка в лагера и фургон със санитарен възел. Какво повече му трябва на един ентусиаст? Чистият въздух, който предлага селцето в комбинация с уникалното местоположение откриват пред посетителите живописна гледка на Пирин планина.

Няколко са и начините, по които може да се стигне до Орцево – с кола, теснолинейка, колело и пеша. За най-нетърпеливите има асфалтов път, който се отделя от шосето Юндола – Разлог при село Краище. Ако минете през селата Лютово и Бабяк, значи сте в правилна посока. За любителите на разходките в природата препоръчваме теснолинейката до гара Аврамово, която е най-високата ЖП гара на Балканите. Оттам с колело или пеш поемате по черния път, водещ до връх Велийца. Маршрутът е около 15 километра и при ясно време ще можете да се насладите на източните склонове на Рила.

Китното селце е едно от най-високите населени места не само в България, а и на Балканите. То се намира в Западните Родопи и повечето къщи са на около 1500 метра надморска височина, но някои от тях са дори на над 1600 метра.

Посетете го, заслужава си!

Водните огледала в Сандански са лъснати. Къде са тези огледала ли? В градския парк. В едно от най-обичаните места в град Сандански за почивка и разходка, за активен спорт и събития- парк „Свети Врач“. Там са чудните водни огледала. Те са реновирани по проект с европейско финансиране и вече са нова притегателна сила към парка за туристи и местни в Сандански. Какво още ли? На реновираната водна каскада и водни огледала в парк „Свети Врач“ се правят чудни снимки. Освен, че ще починеш отлично и ще заредиш сили от природата. Новостите в парка са в изпълнение на проект в сътрудничество с Република Македония – „ Изграждане на инфраструктура за устойчиво развитие на туризма“. Той е в изпълнение и на политиката за надграждане и развитие на туризма и поддържане на красивия парк в сърцето на град Сандански.

Ето я. Тя е навсякъде, близо е до нас, до всеки от нас. Тя, природата и силите и животът, с които ни зарежда допира с природата. Трябва да имаме сетивата да я висим и желанието да се докоснем до нея. Природата е и в големия град. Ето я, съвсем наблизо до всеки в Благоевград – парк „Памет и вяра“:

Ако ви се разхожда активно – хванете по пътечката от старинния квартал „Вароша“, през парк „Ловен дом“ и следвай СТРЕЛКА-та „екопътека Кръста“ – ще ходите по-малко от киломентър и половина. А горе… горе при кръста е страхотно, чисто, необятно, свежо… а 33-метровият кръст респектира.

Може да стигнете до Кръста и с кола. Ще пътувате в посока село Делвино. И пак СТРЕЛКА ще ви насочи къде да отбиете за Кръста. Тогава пък разходката е подходяща и за току-що проходили даже.

От където и да хванете – заслужава си. Набързо, съвсем наблизо, но се откъсвате от града и бързината в него. И виждате всичко „отгоре“. По пътеката към кръста има много снимки на Благоевград и околностите с много кратки информационни форми. Ще научите и нещо интересно, ако сте любопитни.

А ако чакате повод - планирайте през юни! Тогава там се събират стотици, в деня, църковен празник на Св. Дух. Параклисът в местността е наречен на Св. Дух. Тогава има празнична литургия и курбан за здраве.