Античния полис Хераклея Синтика е датиран още от четвърти век преди Христа, че и до днес той не спира да изумява и удивява археолози и туристи от цял свят. Археолозите непрекъснато се натъкват на нови открития от бита, културата и начина на мислене на древните, живели преди хиляди години в землището на с. Рупите. Хераклея Синтика се проучва от 2007 година насам и той е най-големият археологически обект по долината на средна Струма.

Посетители от цялата страна са възхитени от древните артефакти, но туристите от Нова Зеландия, Камбоджа и Виетнам са смаяни. Хераклея Синтика предизвиква голям интерес заради това, което може да видите тук и може би никъде другаде. Например – работилницата за театрални маски. Запазено е каменното корито, в което най-вероятно те са оцветявани. И до днес при дъжд там избива боя.

Хераклея Синтика край Рупите през последните няколко години се превърна в най-посещавания туристически обект в Югозападна България. Откритите ценни находки са една от основните причини за засилващия се туристически интерес.

Към ценните находки приспада и най-ранният християнски храм в Югозападна България. Археолозите датират ранно християнската базилика около 400-та година. Интересна е и историята около храма. Периодът около 400-та година, когато е построен храмът, бил период на големи трусове, както природни, така и политически.

Малко преди да настъпят трусовете – през IV век, Хераклея Синтика преживява разцвет и обновява градския си площад. Построен е не само въпросният храм, но са издигнати и нова гражданска базилика, както още 15 търговски и култови помещения. Форумът все още не е напълно довършен, когато малко след 388 г. Хераклея Синтика е ударена от мощно земетресение. По това време силният човек на трона на разпадащата се Римска империя е Теодосий I Велики.Той остава в историята като последният й обединител, но и като първият владетел, наложил ортодоксалното християнство за единствена официална религия. В едиктите си той забранява почитането на всякакви ереси или други култове, а също и Олимпийските игри.

И в Хераклея Синтика няма как да пренебрегнат императорската воля. Там строителите долепват абсида до една от страните на вече съществуваща сграда, запушвайки улицата. Добавят още зидове и така се сдобиват с трикорабна християнска базилика.

Скоро след 425 г. градът отново е разлюлян от разрушително земетресение. След него Хераклея Синтика така и не успява да се възстанови в предишния си блясък. Все пак малко на брой жители отказват да се преселят. След 457 г. християнската базилика е удължена с притвор (пронаос). Свидетелство за тогавашния упадък са зидовете от този период – недобре изпълнени и скрепени с кал и глина, вместо с хоросан.

И така, след като в продължение на 800 години Хераклея Синтика е основен център в областта на Средна Струма, тя залязва окончателно. На нейно място изгрява звездата на Партикополис (Сандански). Но от 2007 година насам Хераклея започва да се „разбужда“. Туристите и археолозите около и в античния полис го съживяват отново. През годините те са се натъквали на различни находки. Някои от тях са – майсторски изваяна глава на високопоставена дама със следи от оцветяване с охра върху косите й; римска златна, плетена верижка на възраст повече от 16 века, тежаща 49,28 грама; изключително рядка монета. Оказва се, че до този момент в света са известни само 18 такива монети, тази е 19-та; римско корито на чешма с три лъвски глави; внушителна надгробна каменна плоча с тегло около 1 200 кг. Надписът върху каменната плоча, разказва „криминална история” в стихотворна форма, която форма е била изключителна рядкост. Надписът представя цялата история около смъртта на човека, погребан в този гроб.

Това е само малка  част от чудесата, открити около и в Хераклея Синтика.

Най-малкият град в България, импровизираната столица на виното, известен и със своите невероятни и многобройни пирамиди. Мелник, китното градче, със своето историческо богатство, с възрожденските си традиции, но в крайна сметка най-известно с производството на превъзходнo и качествено вино. Какво по-хубаво от това да се разходиш в градчето със завладяващата възрожденска архитектура и да вкусиш от божествения еликсир, докато се любуваш да многобройните Мелнишки пирамиди. Те са обгърнали Мелник от всякъде – уникално е!

Още на влизане в Мелник, правят впечатление красивите белосани къщи, построени в разпознаваемия възрожденски стил – като рисувани са. В един момент се губиш и се чувстваш объркан, задаваш си въпроса: кое е по-хубаво? Мелнишкото вино, къщите или пирамидите и бързо можеш да си отговориш... всичко е невероятно. Съчетано в това малко градче го прави наистина великолепно.

Докато се разхождаш, още в началото на главната улица на Мелник, от лявата страна ще видиш наистина впечатляващ източен чинар, който е на 800 години, а обиколката му е почти 9 метра. Представяш ли си колко хора трябва да се хванат за ръце, за да го обиколят – около 8 човека най-малко. Наистина рядко срещан, голям чинар в Югозападна България.

Продължавайки може да се отправиш покрай реката – по павираната улица. Веднага се потапяш в спокойствието и тишината на малкия град и на където и да се обърнеш виждаш прекрасните, спретнати възрожденски къщи. А може и да преминеш и от другата страна по страхотните мостчета, които са няколко по протежението на реката.

Така разхождайки се из малкия град разбираш, че малките неща са красиви, впечатляващи, защото в Мелник има какво да се види – Храм „Св. Антоний“, Болярската къща, Историческият музей, Кордопуловата къща, а недалеч от Мелник, на около 7 км. е и Роженският манастир.

И не забравяй да утолиш жаждата с божествената напитка и да заситиш стомаха с вкусна храна, след като си нахранил душата си с красотите на малкия град – Мелник.

Да се изкатериш на планината и да погледнеш Благоевград отгоре е уникално, а спускането е безценно.

Географският релеф на Благоевград и периферията му предлагат уникална възможност за планинско колоездене. Стръмните склонове около парк Бачиново са майсторски преобразени в ендуро трасета от местните велоклубове. Трасета, подходящи както за начинаещи, така и за професионалисти.

Благоевград разполага с пет официални трасета „Дъбрава“, „Найлонка“, „О Че Зе“, „Заева“ и „Скорпион“. Именно с тях започна републиканският шампионат по планинско колоездене за 2019-та година. Освен официалните такива, в благоевградските планини намират място и неофициални трасета или т. нар. „фрийрайд“ маршрути. Буквално склоновете около парк Бачиново гъмжат от пътеки, които са супер приятни за каране. Като тяхна особеност може да се изтъкне фактът, че са минимално преобразени от човешка ръка. И определено са предпочитани от по-напредналите колоездачи или професионалистите. Характерна черта за повечето трасета в региона е, че в началото на спускането (на върха) са равни с около 2-12% наклон, а в края си (в подножието на склона) стават много стръмни с наклон +60%. Но това не бива да притеснява начинаещите! В повечето случаи трасетата имат алтернативни маршрути или разклонения, водещи към по-леки трасета.

Повечето от трасетата в окръга първоначално са били пешеходни пътеки, които свързвали града с близките села. Но местни ентусиасти решават да посветят времето и усилията си, за да преобразят обикновените пътеки в изпълнени със скокове, виражи и обилно количество адреналин трасета.

Като отправна точка може да се посочи най-удобното място, а именно паркингът на парк Бачиново. Мястото е между два хълма, на които са и официалните трасета. Също така мястото разполага и с паркоместа, в случай че не сте от Благоевград.

Повечето пътеки се изкачват на ход или бутане, но до някои от тях има и път, по който може да се стигне до върха с лек автомобил.

От друга страна, мекото време в Югозападна България позволява да се кара по трасетата до късна есен, че дори през зимните месеци. Стига да няма сняг и да сте по-топло облечени, пътеките са изцяло на ваше разположение. Не е препоръчително да се кара по тях единствено, ако вали или е мокро, защото почвата става мека и трасетата се амортизират в пъти повече, отколкото на сухо. Спазвайте единственото условие, за да можем всички да се насладим на чудесните благоевградски пътеки.

Очаквайте подробности за всяко едно от трасетата само на СТРЕЛКА БГ!!!

Автор: Цветомир Борисов

Време ли е за басейн?

Разбира се, точното време е, ако следвате стрелките, които сочат към места с топли извори… Виж Спа туризъм и не само в село Баня, Добринище, Огняново, Марикостиново, Благоевград, Сапарева Баня и Кюстендил.

Дойде сезонът на басейните. Да, правилно прочетохте. Басейни, но с топла минерална вода.

Когато навън е студено и търсиш топло местенце, на което да си отпочинеш и разнообразиш зимната обстановка може да заложиш на минералните водоеми в Югозападна България.

Колкото по-студено е навън, толкова по-приятно е във водата. Когато зимните студове свалят температурите до -10, -15 градуса – не се чудете! Тръгвайте незабавно към горещите минерални извори. А те освен, че са много приятни, са и много полезни.

Чувството, когато си в басейна е неописуемо, защото си в топлата обвивка на водата, а снегът е точно до теб. Струва ти се странно? Да, странно е, но и много приятно!

Всъщност, ако посещаваш топли минерални басейни за пръв път чувството е неописуемо и те обвзема еуфория. Когато излезеш от водата първите няколко минути не усещаш студа, а само виждаш как тялото ти дими и спокойно можеш да се излегнеш в пухкавия сняг, без да усетиш, че е студен.

Два са критичните моменти, които трябва да преодолееш. Първият е, когато пристигнеш и осъзнаеш, че трябва да съблечеш топлото палто, оставайки само по бански в студа, а вторият е, когато дойде време да си тръгнеш – няма да имаш това желание.

Със сигурност минералните извори ще стоплят тялото и душата ти и с нетърпение ще очакваш следващото горещо гмуркане.