Археология ще бъде възможна и на хълма над обект „Античен град Хераклея Синтика“.

Това стана възможно с  промяна на статута на хълма над обекта, където археологията беше забранена. Община Петрич получи правото за стопанисване и управление на археологическия обект, което дава възможност за задаване на посоката за неговото бъдещо развитие.

Закупени са няколко частни имота в границите на обект „Античен град Хераклея Синтика“, два от които са разплатени, за още два се водят разговори. За тези частни имоти, както и за общинските има одобрени подробни устройствени планове за реставрация, консервация и социализация. Благодарение на това се очаква одобрението на проекта за реставрация, консервация и социализация на обект „Античен град Хераклея Синтика с прилежащи некрополи“ на стойност 8 млн. лева.

С всички тези предпоставки се очаква на годишна база посещаемостта на обекта да стигне 150 хиляди туристи, при 60 хиляди до момента. Безвъзмездното финансиране за благоустрояването на пътя е 1,4 млн. лв. включително за изграждането на съоръжение за премостване заради газопреносна тръба.

Също така продължава благоустрояването на пътя от разклона за село Рупите към археологически обект „Античен град Хераклея Синтика с прилежащи некрополи“ в местността Рупите. Ще бъдат асфалтирани 1,9 км., а за останалите до 2,4 км. се търси ново проектантско решение за настилка заради намерени артефакти.

Трансгранична инициатива инвестира в историческите и археологически ценности на България и Гърция. И създават нова устойчива тематична туристиеска дестинация. Това се случва с европейско финансиране, по проект „Култура без граници“.

Проект „Интегриране на трансграничното значение на историческите и археологически ценности на България и Гърция в една устойчива тематична туристическа дестинация” инвестира в развитие на археологическия и исторически туризъм 1 316 886.00 евро. Парите са по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A “Гърция-България” 2014-2020 г. Общата цел е съхранение и рехабилитация на археологически и културни ценности с трансгранично значение, за да се разработи и развие една устойчива трансгранична туристическа тематична дестинация. Всички действия са насочени към разработването на подход, който ще допринесе за по-доброто управление и интегриране на културните ценности на територията на община Амфиполи, Р Гърция и община Благоевград.

По проекта, преди дни, бе открито чисто ново студио в Югозападния университет, където студенти ще правят промо филми за туризма.

„Това е изключителен проект за община Благоевград и тук е мястото да благодаря и на факултета по изкуствата, по чиято идея Община Благоевград се включи. Това е първият ни общ проект и като във всяко първо нещо има притеснение. Нямам търпение да се случи по-бързо и разбира се, да направим едно качествено партньорство за в бъдеще. Сигурна съм, че Община Благоевград с тези и с други партньори ще има още много подобни проекти“, приветства зам.-кметът на Благоевград Христина Шопова на представянето на проекта.

Изпълнението е до края на ноември тази година.

Петрич е с привилегията за голямата крачка към събирането на Охридската история. В южния град директорите на нашия Национален археологически институт с музей към БАН и Националния археологически музей на Македония подписаха споразумение за обща изложба на експонатите от богатия некропол край село Требенище, Охрид, които се съхраняват в три държави – България, Македония и Сърбия. Инициативата за подписването на споразумението идва от македонска страна, заради това първо в гр. Скопие ще бъде представена съвместната изложба през м. октомври. Експозицията ще се придружава от богато илюстриран каталог на английски език с текстове на учени от трите балкански страни- България, Македония и Сърбия. След Скопие, изложбата ще гостува в София, а после и в други балкански и европейски столици.

Подписаният документ беше определен като важна стъпка за работата между два национални музея на съседни приятелски държави. „Навършването на 100 години от края на Първата световна война, когато е открит Некрополът край с. Требенище, е символичен момент за организиране на съвместна изложба, която ще бъде израз на единението, а не разединението. Това е рамково споразумение, което отваря път и за следващи общи проекти. Ще работим системно, за да създаден една стабилна платформа”, каза доц. д-р Людмил Вагалински. „Отдавна наши колеги искаха да се види съхраняваното в България от некропола, но вероятно, точно сега е назрял моментът, имайки предвид и подписания договор между България и Македония”, коментира директорът на Националния археологочески музей на Македония Горан Санев.

Кметът на община Петрич Димитър Бръчков смята, че подписването на споразумението за съвместна дейност, ще бъде и възможност за популяризиране на културно-историческите обекти,които се намират и на територията на община Петрич. „Имам уверението също, че част от съвместните изложби, ще бъдат представени и в Петрич”, допълни градоначалникът.

Една чудна местност в полите на Пирин, на днешния град Банско пази много интересна история за населяването на района още от времето на…траките. От недрата на „Св. Никола“ над Банско „извират“ все по- и по-интересни неща, които разкази за живота в района още от втори век. Населяването на днешно Банско още от II-ри век от заможни и знатни люде е доказано научно с хипотезата от голямото откритие през лятото на 2017-та година – плоча, пречупена на четири парчета. Археологическата находка е открита на 1095,8 м надморска височина в Северен Пирин от ръководителят на археологическите проучвания Владимир Баряков, заедно ученици и студенти, които заедно вече 11 години стъпка по стъпка разкриват древните потайности в местността „Св. Никола“.

Голямата находка, добре запазена керамична подова настилка в помещение, е открита на 3 метра дълбочина. На една от плочите, пречупена на четири, са забелязани латински курсивни букви, разчетени като PAIB. Ето какво казват учените за историята на Банско:

Съвсем наскоро един най-добрите български епиграфи – Николай Шаранков, е потвърдил научното заключение, че това е съкратено изписване на тракийското лично име Пайбес - PAIB(es) (б.а. – в античните текстове имената винаги са без последната буква). Интересно е, че Пайбес е рядко срещано име, характерно за югозападна Тракия и специално за долините на Струма и Места. Аналогични надписи са открити в Мелник, Серес, Амфиполис, Кавала, Драма, и Никополис ад Нестум до Гърмен и всички те са датирани II – III век, което означава, че и плочата на Св. Никола е от същия период. Друго доказателство в полза на тезата е това, че артефактът е изровен под слой, свидетелстващ за пожар, който е установено, че е от IV в.

Баряков допуска, цитиран от Банско утре, че вариантите са три – името може да е на майстора керамик, на ктитор или на собственика на дома. А която и от версиите да се приеме за вярна, не се променя изключително стойностният факт, че разкритото селище е населявано столетия и хората в нега са били заможни и проспериращи.

Находката от лятото на 2017-а е изключително ценна и защото оборва мненията на някои скептици, които досега твърдяха, че на обекта изникват римски охраняеми пътни станции за преход на войските от север на юг през Пирин и се потвърждава фактът, че тук е живяло уседнало местно тракийско население.

Припомняме, че артефактите, които буквално извират година след година на Св. Никола, датират улегнал живот от първите векове на новата ера – II – III, чак до ХVІІ, а много от материалите навеждат на една много по-далечна епоха – къснобронзовата и ранножелязната, което е краят на трето – второ хилядолетие преди Христа. Най-древният предмет, намерен тук, е бронзова фигурка, която е типично тракийско изкуство.