Място, на което усещаш богатството на тишината и смирението, място, на което всичко е съчетано, сякаш направено изкуствено, но си е напълно реално и естествено. Пристигнеш ли пред Роженския манастир виждаш красивата природа срещу теб, чуваш птички, усещаш чистия въздух, а гледката към манастира те кара да се чувстваш невероятно.

Тръгнеш ли по пътечката към Роженския манастир виждаш красивата сграда, а нетърпението да влезнеш вътре става все по-голямо. Пътечката към входа също е красива, цялата в камъни, както и целият манастир вътре. Точно над притвора на главната църква правят силно впечатление стенописите, които са от 16-ти век и илюстрират деянията на Христос преди възкресението. След като влезнеш в манастира веднага прави впечатление неправилната шестоъгълна форма и жилищните сгради, които обграждат красивия двор. В средата на красивия двор пък е разположена манастирската църква. Толкова много стенописни сцени не се срещат в никоя друга черква, освен в главната черква на Рилския манастир. Роженския манастир и църквата му са силно духовно място, от което си тръгваш спокоен и зареден с положителна енергия.

Роженският манастир разполага и с Монашеско крило, построено през 16-ти век и представлява двуетажна сграда с чардаци. Там се намира и манастирската трапезария, която е впечатляваща. Тя е с частично запазени фрагменти на стенописи от 16-ти век. Трапезарията се намира според устройството на манастира срещу входа на църквата, защото по същество трапезарията в манастира се явява продължение на богослужението с установени молитви и съответните за деня четива.

Пътуването от столицата на виното – Мелник до манастира, дал името си на съседното село Рожен е невероятно приключение. Самият маршрут от Мелник до Рожен е дефиле между прочутите пясъчни пирамиди. Завой след завой се показват много на брой и все различни пирамиди. Тънки, дебели, високи, ниски, някои с дръвчета на тънкия си връх, а други без, но всичките красиви. Имаш чувството, че никога няма да спрат да се появяват след всеки един завой по пътя за Роженския манастир. Имаш чувството, че са хиляди... И като се изкачиш до самия манастир очакваш, че крайпътните пирамиди са кулминацията, но това далеч не е така. От паркинга, ако се загледате в далечината се вижда връх Ореляк, който е най-високата точка на Среден Пирин. Почти на върха е изграден радио-телевизионен ретранслатор, висок 96 м., който се вижда от далеч. Гледката от паркинга на Роженския манастир е… Уау. Накъдето и да се обърнеш всичко е поразително красиво. Ще ти отнеме много усилия да преместиш поглед към следващата забележителност… Да преодолееш неистовото желание на окото да почерпи от природните богатства.

Днес Роженският манастир е постоянно действащ, добре поддържан и отворен за посетители през цялата година.

Най-малкият град в България, импровизираната столица на виното, известен и със своите невероятни и многобройни пирамиди. Мелник, китното градче, със своето историческо богатство, с възрожденските си традиции, но в крайна сметка най-известно с производството на превъзходнo и качествено вино. Какво по-хубаво от това да се разходиш в градчето със завладяващата възрожденска архитектура и да вкусиш от божествения еликсир, докато се любуваш да многобройните Мелнишки пирамиди. Те са обгърнали Мелник от всякъде – уникално е!

Още на влизане в Мелник, правят впечатление красивите белосани къщи, построени в разпознаваемия възрожденски стил – като рисувани са. В един момент се губиш и се чувстваш объркан, задаваш си въпроса: кое е по-хубаво? Мелнишкото вино, къщите или пирамидите и бързо можеш да си отговориш... всичко е невероятно. Съчетано в това малко градче го прави наистина великолепно.

Докато се разхождаш, още в началото на главната улица на Мелник, от лявата страна ще видиш наистина впечатляващ източен чинар, който е на 800 години, а обиколката му е почти 9 метра. Представяш ли си колко хора трябва да се хванат за ръце, за да го обиколят – около 8 човека най-малко. Наистина рядко срещан, голям чинар в Югозападна България.

Продължавайки може да се отправиш покрай реката – по павираната улица. Веднага се потапяш в спокойствието и тишината на малкия град и на където и да се обърнеш виждаш прекрасните, спретнати възрожденски къщи. А може и да преминеш и от другата страна по страхотните мостчета, които са няколко по протежението на реката.

Така разхождайки се из малкия град разбираш, че малките неща са красиви, впечатляващи, защото в Мелник има какво да се види – Храм „Св. Антоний“, Болярската къща, Историческият музей, Кордопуловата къща, а недалеч от Мелник, на около 7 км. е и Роженският манастир.

И не забравяй да утолиш жаждата с божествената напитка и да заситиш стомаха с вкусна храна, след като си нахранил душата си с красотите на малкия град – Мелник.

За поемащите на път в последния момент: ето някои идеи накъде да поемете по празниците в Югозапада: накратко прочетете, надълго и нашироко упътването е във видеото, скрито в текста с хиперлинк.

Все повече пътуваме по празниците. Великден е поводът да планираме кратка почивка с мама, татко, с децата. Все повече пътуваме към Гърция за Великден. И все повече гърци идват при нас за празника. От години е така. И ако ви интересува статистиката – повече гърци в България или повече българи в Гърция – 50 на 50 е. Поравно си гостуваме.

Ако все още не сте планирали Великден, не сте и резервирали – малко е късничко вече за някои посоки и дестинации. Културата на пътуване изисква малко по-ранно планиране. За места като например… остров Корфу. Там имало много интересна традиция за Великден с мятане с делви и амфори на площада. Това, ако търсим нещо по-различно за празника. Иначе навсякъде с Гърция ще ни посрещнат с шарени яйца и козунаци…. Както и хотелите у нас. А ако искате да видите и нещо повече – Рилски манастир, Роженски манастир, манастирът Св. Георги край Хаджидимово. Това са трите основни посоки за Великден в Югозападна България. Така казва туроператорът Здравка Чимева. В „Добро утро с БНТ 2“ тя и журналистът Иван Петрински разказват за дестинациите по празници от двете страни на българо-гръцката граница, говорят и за важните неща, които да знаем, за да си нямаме главоболия с властите, тръгнем ли на път. Първо – за правилата и изискванията в Гърция към българските шофьори. След това и за туризма.