Започна реконструкцията на пътя от село Рупите за археологически обект „Античен град Хераклея Синтика“.

Ремонтът се извършва със средства, определени с решение на Министерски съвет от 31 май 2019 г. Строителните дейности обхващат пътния участък от 2,4 км., започващ от отклонението за село Рупите до археологически обект „Античен град Хераклея Синтика с прилежащи некрополи“. Според предварителния проект се предвижда габарит на пътя в началото от 8 метра (малко след разклона за с. Рупите) - пътни платна по 3м. и банкети по 1 м.

До самия терен, където се извършват археологическите разкопки, новият път ще бъде ограничен с бордюри и габарит на асфалта – 6 м. Ще бъде изградено и съоръжение, с което да се премости газопровода, за да се изведе натоварването на пътя. Инвестицията, която се прави за пътя до обект „Античен град Хераклея Синтика с прилежащи некрополи“ е в размер на 1,4 млн. лв. Извършени са всички съгласувателни процедури с РИОСВ и Министерство на културата преди началото на реконструкцията. Благоустрояването на пътя до този обект ще се отрази изключително благоприятно в туристическо отношение, тъй като през последните години се отчита голям интерес от български и чуждестранни туристи.

Предстои Община Петрич да реализира и своя проект „Реставрация, консервация, опазване, популяризиране и развитие на археологически обект „Античен град Хераклея Синтика и прилежащи некрополи” по Оперативна Програма „Региони в растеж”. Проектът е свързан с разработването на цялостен интегриран туристически продукт с основен акцент - паметник на културата с национално значение и съпътстващи дейности по социализация на паметника, които да допринесат за социално-икономическото развитие на региона.

Едно невероятно място, място пълно с положителна енергия… още като влезнеш се усеща енергията, която те зарежда, необяснимо е, но усещането е повече от страхотно. Земята в Местността Рупите е наситена с особена енергия. Местността Рупите, където в последните години от живота си живее пророчицата Ванга. Преди това  тя живяла в спретната къщичка в центъра на град Петрич. В момента къщата на пророчицата е музей и всеки може да се докосне до нея.

Няколко години преди смъртта си пророчицата се премества в своята къща в местността Рупите. В близост до къщата и гроба на Ванга, се намира и храмът „Света Петка Българска“. Точно до храма се намира и камбанарията.

В местността Рупите ще видиш и множество горещи минерални извори с температура от 75 °С… прочутите минерални води в Рупите. Има и езерца, а над езерцата се носи пара. Всеки се втурва да пипне водата, да усети горещата вода, но внимавай да не се изгориш…

В Рупите можете и да се потопите в езерцата, те са с минерална вода. До езерцата има и тревна площ за отдих. В тях може да релаксирате, както за отдих, така и за здраве, защото калта е със сяра, а можеш да се мажеш и с калта – да си правиш кални бани, защото е лечебна кал, не е обикновена. Има и душови помещения, в които след това да се отърсите от калта, като и в душовите помещение тече минерална вода. А в някои от езерата може да видите водни костенурки, както рибки.

До Местността Рупите се стига, като тръгнеш по пътя за Петрич и се отклониш 10 км. преди Петрич, има и указателни табели, които ще те ориентират. До местността има и широк паркинг, на който може да оставиш колата си. В близост е и Античния полис Хераклея Синтика, със завладяващата си история. В близост е и Мелник, на около 15 км., където може да видиш прочутите Мелнишки пирамиди. След Мелник е и Роженският манастир, на около 7 км. На около 12 км. пък се намира Сандански, където може да се разходиш по невероятния парк „Свети Врач“.

Танц на скелети е изобразен върху фрагмент от непубликувана досега чаша от първата половина на I век сл. Хр., открита през 2019 г. при разкопки в античния град Хераклея Синтика край Рупите, Петричко. Вероятно чашата неслучайно е изработена от глина в много светлосив нюанс  – този цвят е най-близо до тоналността на среброто. А е известно, че тъкмо с трапезни съдове от този скъп метал, покрити с изображения на пируващи или танцуващи скелети, аристократите и новобогаташите в периода около новата ера са демонстрирали лукс и съгласие с максимата: „Всички сме смъртни и нека помним това, докато се отдаваме на насладите!“, пише Archaeologia Bulgarica.

Скелети в подобен контекст може да се видят върху две сребърни чаши от прочутото съкровище „Боскореале“ , което се пази в Лувъра и беше показано в изложба на Националния археологически музей в София през 2015 г. На едната са разчетени надписи като: „Наслаждавай се, докато си жив, утрешният ден е несигурен“ и „Животът е театър“, а на другата  – „Бъди весел, докато си жив“ и ироничното „Почитай свято боклука“.

Това се превърнало в нещо като мода. Мода, която им позволявала да оправдават разточителството си с напомняне за краткостта на земните удоволствия.

Тази философия и оправданата с нея мода да се харчи за все по-скъпи и изискани сребърни съдове е намирала лесно последователи сред най-богатите. А за хората с по-скромни възможности, втурнали се да им подражават, оставали по-евтините имитации. И вероятно тъкмо такъв е случаят с фрагмента от светлосивата глинена чаша, открита в рамките на форума на Хераклея Синтика, смята ръководителят на разкопките доц. д-р Людмил Вагалински.

Античния полис Хераклея Синтика е датиран още от четвърти век преди Христа, че и до днес той не спира да изумява и удивява археолози и туристи от цял свят. Археолозите непрекъснато се натъкват на нови открития от бита, културата и начина на мислене на древните, живели преди хиляди години в землището на с. Рупите. Хераклея Синтика се проучва от 2007 година насам и той е най-големият археологически обект по долината на средна Струма.

Посетители от цялата страна са възхитени от древните артефакти, но туристите от Нова Зеландия, Камбоджа и Виетнам са смаяни. Хераклея Синтика предизвиква голям интерес заради това, което може да видите тук и може би никъде другаде. Например – работилницата за театрални маски. Запазено е каменното корито, в което най-вероятно те са оцветявани. И до днес при дъжд там избива боя.

Хераклея Синтика край Рупите през последните няколко години се превърна в най-посещавания туристически обект в Югозападна България. Откритите ценни находки са една от основните причини за засилващия се туристически интерес.

Към ценните находки приспада и най-ранният християнски храм в Югозападна България. Археолозите датират ранно християнската базилика около 400-та година. Интересна е и историята около храма. Периодът около 400-та година, когато е построен храмът, бил период на големи трусове, както природни, така и политически.

Малко преди да настъпят трусовете – през IV век, Хераклея Синтика преживява разцвет и обновява градския си площад. Построен е не само въпросният храм, но са издигнати и нова гражданска базилика, както още 15 търговски и култови помещения. Форумът все още не е напълно довършен, когато малко след 388 г. Хераклея Синтика е ударена от мощно земетресение. По това време силният човек на трона на разпадащата се Римска империя е Теодосий I Велики.Той остава в историята като последният й обединител, но и като първият владетел, наложил ортодоксалното християнство за единствена официална религия. В едиктите си той забранява почитането на всякакви ереси или други култове, а също и Олимпийските игри.

И в Хераклея Синтика няма как да пренебрегнат императорската воля. Там строителите долепват абсида до една от страните на вече съществуваща сграда, запушвайки улицата. Добавят още зидове и така се сдобиват с трикорабна християнска базилика.

Скоро след 425 г. градът отново е разлюлян от разрушително земетресение. След него Хераклея Синтика така и не успява да се възстанови в предишния си блясък. Все пак малко на брой жители отказват да се преселят. След 457 г. християнската базилика е удължена с притвор (пронаос). Свидетелство за тогавашния упадък са зидовете от този период – недобре изпълнени и скрепени с кал и глина, вместо с хоросан.

И така, след като в продължение на 800 години Хераклея Синтика е основен център в областта на Средна Струма, тя залязва окончателно. На нейно място изгрява звездата на Партикополис (Сандански). Но от 2007 година насам Хераклея започва да се „разбужда“. Туристите и археолозите около и в античния полис го съживяват отново. През годините те са се натъквали на различни находки. Някои от тях са – майсторски изваяна глава на високопоставена дама със следи от оцветяване с охра върху косите й; римска златна, плетена верижка на възраст повече от 16 века, тежаща 49,28 грама; изключително рядка монета. Оказва се, че до този момент в света са известни само 18 такива монети, тази е 19-та; римско корито на чешма с три лъвски глави; внушителна надгробна каменна плоча с тегло около 1 200 кг. Надписът върху каменната плоча, разказва „криминална история” в стихотворна форма, която форма е била изключителна рядкост. Надписът представя цялата история около смъртта на човека, погребан в този гроб.

Това е само малка  част от чудесата, открити около и в Хераклея Синтика.